Константин Величков
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
Константин Величков е класик на българската литература и виден обществен и политически деец.
Той се ражда през 1855 година в Пазарджик в родолюбиво семейство.
През 1874 г. завършва прочутия Цариградски лицей, като същевременно издава и първата си драма “Невянка и Светослав”.
На попрището жизнено към края
- Детайли
- Написана от Веселин Крайшников
- Категория: Лирика
На попрището жизнено към края
озовах се във тесен тунел.
Но въпреки всичко, не зная -
какъв ще е тоз вододел,
когато водите се сливат
на нова, бърза река;
брегове когато преливат
от чиста светена вода...
Аз вярвам - водата е светъл
и истински жив паралел
за туй как е протекъл
животът, нестроен порой...
Тя твоите прешки отмива
и прави те весел и горд
водата свещена е жива -
и спасява нашия род.
----------------------------------------------------------------------
© Веселин Крайшников
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025
Баща ми пак сади дръвчета
- Детайли
- Написана от Людмил Симеонов
- Категория: Лирика
Спомен за диви ябълки
Минаваха през село балканджии.
Аз още помня кончетата дребни,
каруците с окъсани чергила
и грубите мъже със гърлест говор,
които във онез години гладни
разменяха пестил и диви ябълки
за малко царевица или жито.
Андреа Камилери
- Детайли
- Написана от Андреа Камилери
- Категория: Автори
Андреа Камилери (Andrea Camilleri) е италиански писател, сценарист, театрален режисьор и драматург. Роден е в град Порто Емпедокле, Сицилия, през 1925 г. , в семейството на обедняла буржоазия.
Как починалите близки забравиха пътя за вкъщи
- Детайли
- Написана от Андреа Камилери
- Категория: Преводна литература
До 1943-а, в нощта между първи и втори ноември, всички къщи в Сицилия в които имаше поне едно дете, се изпълваха с присъствието на починали близки. Но не с призраци размахващи бели чаршафи и подрънкващи със синджири, не със страшни видения. Със същите близки, каквито виждахме на снимките в гостната, същите нормални хора, с усмивка за пред фотографа, с безупречно изгладени официални дрехи и въобще напълно подобни на живите. Преди да си легнем, ние децата мушкахме под леглото плетена кошница (размерът й зависеше от възможностите на семейството), която починалите пълнеха с подаръци и сладки, тях намирахме рано сутринта на втори ноември.