/Разказ по действителен случай/

Не й вървеше на брак на Мария Пенева от Банкя. Майка учителка, татко - адвокат, потомствени интелигенти, но не й вървеше и това си е.

Хубаво момиче беше, завърши, фасони големи, но у Банкя "за такива като тех нема", дето викал шопо.

Там са я техничари, я зидари, я пожарникари , я даващи под наем в лечебния курортен град и Марето шитна по света след 1989 година.
Няколко държави премете.

 Горе-долу по една година изкарваше я с германец, я с испанец, я с французин, щото знаеше добре английски и немски от езиковата гимназия в София.

Търкул - въргул, чаршаф - масраф, накрая се върне пак в Банкя, невзета за булка от никого и родителите й лъжеха по адвокатски, че работела навън. Уж де.

Брат й завърши за лекар, ожени се за стоматоложка и остана в града.

Мине не мине време, Марето литне пак навън.

Реши да опита и Лондон. Преди брекзита.

Не стигна до нищо повече от администраторка в хотел и снимки на покрива на една къща, голи, с някакъв откачалко като нея, рекламирайки английска напитка.

Резилът настъпи като я видяха в Банкя.

Край. За нея повече нямаше връщане.

Предчувствайки поредния й провал, майка и баща й купиха двустайно апартаментче на Сточна гара в София. Като се върне, та там. На Сточна гара, дето тайно да се кара.
Така й стана. Ни българин, ни англичанин не улови хубавото Маре, върна се в София, право в апартаментчето, предупредена от родителите си и посрещната там с новината, че цяло Банкя знае за рекламните й подвизи в английската столица.

Но точно на Сточна гара й проработи късмета.

Намери един Станислав, разведен без деца , инженер, ръководител на строежи по София и като увъртяха един секс, не е истина.

Тя - зодия Телец, той - зодия Козирог, таман се преоткриха.

Практичният Станислав, който си беше роден с името, купи още един голям апартамент и се ожениха.

За изпълненията й по Лондон човекът не знаеше, ама и да узнаеше, натръшкаха се две деца едно подир друго, пък те за чудо и приказ, щеше да се прави на неразбрал, та по-добре че не знаеше.

Както казваше накрая майка й на Марето: " Голям срам брах, ама накрая ще си умра спокойна".

Сякаш успокоени от напрежението, скоро след като се родиха внуците, в една година си отидоха и майка й, и баща й.

Брат й плати половин къща голяма в Банкя, да остане за него и семейството му, а Мария и Станислав си купиха вила край София.

Така нашето Маре приключи с чужбината, пустите големи илюзии и се кротна по София да си гледа децата, защото Станислав печелеше добре и я водеше на работа с осигуровки, без да работи и ден.

Случи хубавото Маре, случи.

В Банкя тя се таеше, като идваха с колата и успя да се опази. Че тая работа с покрива ....леле-мале... Но досега никой не разбра.

1 май 2024г., София

----------------------------------------------------------------------

© Росица Копукова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024