Седемнадесет мига зрялост
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
Творческата продуктивност на Павлин Ботев не знае покой. В ръцете ми е последната му поетична книга „Седемнадесет мига от зрелостта“, включваща 16 поеми, писани в различни години , както и седемнадесетостенниковият акростих „Азбучни огледалности“.
Освен очакваната житейска и креативна равносметка, поетът прави неизбежното намигане с култова тв класика – прочутия сериал на Татяна Лиознова от 1973 г. с Вячеслав Тихонов в ролята на Исаев – Щирлиц.
Ботев отдавна се бори със света на поемата, тя поглъща голяма част от амбициите и желанията му. В неговата дебютна стихосбирка от 1993 г. „Вбесен от щастие“, дряновският поет помества поемата „Сатанатос“, която изненадва и шокира с арогантния си тон и впечатляваща образна експресия. Опитът, очаквано, не носи пълно удовлетворение и трябва да минат повече от две десетилетия преди в сбирката „Долу Големият брат“ от 2015 г. Павлин Ботев да включи едноименната поема. Закономерно Големият брат – обобщение на чичо Сам и Брюкселския ментор, е символ на злото, ръководещ егоистично света и покваряващ души и сърца.
Ступорът, в който е изпаднало днешното общество, ражда следващата поема „Денят на Храброто Куче“, в която Ботев подтиква читателя към активна позиция за намиране на изход от порочния модел на съществуване, в който сме натикани.
2022 е годината на пародията „Поема за Горняка и Долняка“, която във философски аспект отправя горчиви послания към съвременника, който трябва сам да напусне клетката си на безвремие и бездуховност ,за да открие истинските непреходни ценности.
Зрелостта на поета дава своя плод през следващата 2023 г., в която създава нови поеми. Проблематиката е широкообхватна , но преобладава социално-гражданският спектър. Освен посветената на днешните управници „Нашият диван“, се открояват още „Минималистът“, „Размисли край казана“ и „Морска поема“. В тези творби няма нищо излишно и помпозно, проблемите са посочени ясно и разбираемо, обяснено е вещо как могат да бъдат преодолени… Ключът към тълкуването на авторските послания е свързан с иронията и сатирата,с които трябва да се осмислят стиховете и действителността. Интересна добавка към поемите се явяват „Азбучни огледалности“, втора част на книгата, състояща се от 17 стихотворения, написани в акростих. Тематиката е позната – бездуховността, фалшивите ценности, безбожието, козните на Сатаната, но отправените прозрения са обогатени с достиженията на значими културни кодове, чието разгадаване е удоволствие за начетения и компетентен познавач.
Ботев тъгува по отминалата младост в „По жиците на лятото“, посвещава стихове на известни личности като Христо Пимпирев и Иглика Трифонова… Достигайки своята пълнота и зрелост с новата си книга Павлин Ботев си остава принципният противник и критик на фалша и лъжата, и защитник на правдата, доброто и красотата.
Такъв ще бъде и занапред и затова с интерес и внимание ще очаквам следващите му поетични откровения. Ще се радвам, ако те бъдат преимуществено насочени към интимната сфера.
----------------------------------------------------------------------
© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024
-----------------------------------------------------------------------
Павлин Ботев, „Седемнадесет мига зрелост“, поеми, 2024 г., Силистра, изд.“Ковачев“ , с финансовата подкрепа на Емил Попов
Дария Карапеткова
- Детайли
- Написана от Дария Карапеткова
- Категория: Автори
Дария Карапеткова е преводач от италиански език, литературен критик, доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участва в ръководството на магистърската програма „Преводач-редактор“. Преподава художествен превод и морфосинтаксис на италианския език, теория и критика на превода.
Автор е на книгите „Ботуша в българската литературна мода“, „За превода“ и „La letteratura italiana in Bulgaria. Traduzioni, mode, censura“. Сред преведените от нея автори са Умберто Еко, Елена Феранте, Изабела Албрици, Тициано Терцани.
Из "Ботуша в българската литературна мода"
- Детайли
- Написана от Дария Карапеткова
- Категория: Литературна теория, история и критика
Сезони на италианското литературно присъствие в България (1878-1989)
Италианските литературни произведения, преведени у нас в периода от Освобождението до 90-те години на ХХ век, съвсем не заемат челните места в количествените класации в сравнение с преводите от останалите европейски езици. В противоречие с безспорната значимост на италианската култура и нейните словесни проявления този факт в много случаи придава известна екзотичност на появяващите се италиански заглавия на българския книжен пазар. На фона на традиционната симпатия на българите към Италия това отрежда на нейната литература у нас специално място, което има няколко характеристики: извън мейнстрийма е, поради това се отличава с оригиналност, ползва се с уважение, посреща се с любопитство, но не може да се похвали с постоянна ритмика на присъствието си, която да покрие и отрази равномерно всички протичащи на италианската литературна сцена процеси. Последното вероятно може да се каже за повечето литератури извън англоезичната, но историческите и геополитическите допирни точки между двете страни като че ли биха предполагали по-голяма интензивност на литературния внос в сравнение с тази, която се наблюдава през годините от Освобождението до 90-те години на ХХ век.
Една впечатляваща суперпродукция
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Всеки, гледал втората част на „Дюн“, ще я определи като епична, мащабна, невероятна. Като блестяща суперпродукция, като блокбастър, определящ развитието на киното за десетилетия напред. Ще се въздържа от сравнения. Защото , ако първият „Дюн“ бе наречен „космическа игра на тронове“, вторият сигурно трябва да се казва „новият властелин на пръстените“.
Истината е, че Дени Вилньов , съсценарист и постановчик и екипът му – операторът Грег Фрейзър, получил вече „Оскар“ за първия „Дюн“ от 2021 г., дизайнерът Патрис Верне и композиторът Ханс Цимър, създават атмосфера близка до магичната и успяват да изградят ефектен и въздействащ спектакъл, държащ ни в напрежение 166 минути.
Вторият „Дюн“ е съвършен в техническо и визуално отношение. За света на мегаспектакъла той задава такива стандарти, сравними с постигнатото в „Нова надежда“ през далечната 1977 г., от Джордж Лукас, когато се роди легендата „Звездни войни“. Вилньов държи под контрол всеки аспект на продукцията и умело направлява действието – плавно и постъпателно – към очакваната кулминация.