Вместо сбогом
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
„В капана на мрежата“ е последната 13-та книга на Калин Тодоров. В известен смисъл тя е и негово своеобразно завещание.
Излиза през 2024 г. , обхваща циклите „Държава или мафия“, „Войната между Запада и Изтока“, „Литература, изкуство, култура“ и „Оттук, оттам“.
Маскарадът...
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Лирика
На моите "доброжелатели"!
Маскарадът,
който режисирате, ви дава
самочувствие на божества.
Еретични
в подличкия ви оксиморон...
Властелини-еднодневки,
вие се опивате от мисълта,
че ще срежете
от корен
правото
да оцелявам.
Мълчешком
ме осъдихте
на оглушително
премълчаване.
Стягате – до скъсване –
примка
около ствола на живота ми.
О, не се залъгвайте дори
с мъничък успех –
въпреки придадената ви
власт!
Мъртъв клон е тя!
Ослепели в яростта
да ме обезглавите
заедно
с короната,
най-същностното пропускате –
че по новоизбилите филизи
наедряват плодове...
----------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025
„Платото“ на Владимир Свинтила – 60 години по-късно
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Литературна теория, история и критика
Владимир Свинтила издава два романа – „Слово за зографа Захарий “, 1952 – 1978 - 1981 и „Платото“, 1964 – 2012.
Стана така, че първо прочетох антиутопичния му опус.
Прочети още: „Платото“ на Владимир Свинтила – 60 години по-късно
Ценка Пенева и Дачо Господинов за "Михаела. Пазителка на тишина"
- Детайли
- Написана от Ценка Пенева, Дачо Господинов
- Категория: Литературна теория, история и критика
Ценка Пенева
Познавам Димитрина Тончева като поетеса – и като човек с нелек и, бих казала, приключенски живот. Като някой, който не се страхува от предизвикателства и ги живее през дарбата си да наблюдава и да описва. С любопитство надникнах в прозаичната книга на авторката. Заглавието и илюстрацията на корицата могат да поведат читателя към детската литература, а първите страници звучат автобиографично. Докато се чудя накъде ще поеме текстът, стигам до първия откъс, отбелязан с 18 + - и тогава се усещам въвлечена. Разговорите между бабата и детето – дете, но и приятел, и „пътеводна звезда“, отвеждат към случки от живота на Дара и тук нещата стават сериозни. Бабата на Миша се сблъсква с несправедливостта, лицемерието, човешката болка, унижението – в академичните среди, в учрежденията, в скъпарските домове на най-нещастните хора – тези с многото пари. Следваме героиня, която не се страхува да изпадне от сферите на интелектуалността, да преподава на ромски деца, да работи като санитарка. Да застане лице в лице с човешкото страдание, да го прегърне. Тя среща чуждата болка, без да губи себе си – защото носи любов. Точно в това е силата на тая проза – тя ни води на места, където живее болката, среща ни с образи, които ни плашат, с истини, които ни тревожат. Но не остава при страха, при страданието или обидата, преодолява ги чрез силата на личността, чрез обичта
Прочети още: Ценка Пенева и Дачо Господинов за "Михаела. Пазителка на тишина"
Слово за Константин Кисимов
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Забързани в динамичния си делник, пропуснахме да отбележим подобаващо сто и десет годишнината от раждането на големия български театрален и филмов актьор Константин Кисимов.
