Поетът
- Детайли
- Написана от Елена Янева
- Категория: Лирика
Самовглъбен дъждовен мъж.
Така си го представях.
Беден, но богат на астрологии.
Звучеше ми добре
и го повярвах.
Оттогава
се изваляха много сънища и метафизики.
Научавах се да разговарям простичко,
да се усмихвам повече и да не се
засуетявам в блянове и космогонии.
Да не прогонвам
обикновеното и лесното, по-скоро
метафорите ми да бъдат
честни.
В стиховете
да чакам непокорното убождане,
онази бърза светлина в ключалката,
която буди богове и хора.
А след нея,
дори да се затварят страниците,
в теб
едно небе да продължи да е
отворено.
Иван Андонов - универсалният талант
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
На 29 декември 2011 г. в болница „Токуда” почина от рак големият български актьор, режисьор и художник Иван Андонов. Той си отиде на 77-годишна възраст, вече бе спрял да снима от десет години, въпреки че активно продължаваше да рисува, а филмите му да се гледат със същия интерес, сякаш вчера е била премиерата им.
Последните пет години на Благоев
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Мемоаристика
Към 1919 г. Димитър Благоев е всепризнат лидер на тесните социалисти, главен редактор на списание „Ново време“ (1897 – 1923), депутат в 17-о ОНС.
Из "Холандски хроники"
- Детайли
- Написана от Елена Янева
- Категория: Лирика
Единствената
Това е съботното сепаре
на господин и госпожа Ван Райк
в "Блок Десет",
ала само
сервитьорката Сирин го знае.
Днес обслужва този сектор
и си замълчава
пред жената с резедавото манто
и мъжа, прихванал я с ръка и поглед,
когато сядат там.
Донася им
кафе, вода и малка
каничка със мляко -
съвсем достатъчно е,
за да ги забрави.
- Вече се запролетява - казва тя. - Видях съседа да излиза с трактора си.
Помниш ли?
Спретнато зелено тракторче като играчка.
Подряза ябълковата градина и опъна мрежички. Помислих си, че вече няма как!
Невъзможно е да му откаже на усилията
пролетта!
Той кимва.
- И след това ми домъчня.
До вчера гледах
онзи изоставен жерав да се лута
сред оскъдно заснежените поляни.
Много сам.
И много си представях
как е объркана мелодията на краката му.
Спъната и тъжна. Накъде
да е посоката на танца му сега,
нали Тя беше любовта му, а я няма!
Той просто крачеше с такава горест.
А утре ябълките току-виж разцъфнали.
- Ще чакаме да спре дъждът - я пита той, - или
да тръгваме, докато още помним стъпките?
Крилата в погледа му се протягат
за покана.
Господин и госпожа Ван Райк
държат ръцете си през масата. За миг
им се е привидяло
как над главите им летят перца и се извиват
в ритмични сиво-синкави спирали.
- Запролетява се - прошепва тя.
А той
решава да пребоядиса във зелено трактора.
Сирин пристига с апаратче за поръчката,
усеща гъделичкане в носа
и кихва.
- Наздраве! - казват едновременно и двамата.
Защо обичаме лошото време
- Детайли
- Написана от Борислав Гърдев
- Категория: Кино
Отдавна не бях гледал такъв хармоничен, добре обмислен, излят български филм, пълен с неподправени емоции и приятна емпатия. Привидно семпъл, камерен ,скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска, сценарист и режисьор, и на продуцентите братя Калинови.
