Степни гарвани във небето над мене кръжат
и от младото слънце късат живи парчета,
после дълго с наслада преглъщат
и разтварят крилете - за плячката петимни.

Степни гарвани от небето ми махат д криле -
странен поздрав или знак за прегръдка?
Чепни сенки са те над златисто поле
и кълват упоени светлосиния облак.

Степни гарвани, отлетете на изток в степта!
Искам огънят буен в бяла жар да изтлее,
изгорете крилете си - нека светът
съзерцава небето във жълто и синьо...

 

----------------------------------------------------------------------

© Дойчин Дойнов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024

   
© E-LIT.INFO