Дари надежда – спаси живот!!!*
- Детайли
- Написана от Татяна Димова
- Категория: Разкази
Ели
Ели винаги е била мечтателка. Тя имаше големи амбиции и работеше усилено, за
да ги постигне. Единственото нещо, което стоеше на пътя ѝ, беше съпругът ѝ Васил. Той беше ревнив и контролиращ, винаги критикуваше постиженията ѝ и я караше да се чувства малка.
У дома не бива да боли
- Детайли
- Написана от Кристина-Мария Вълева
- Категория: Разкази
Познавам една такава жена, винаги усмихната, винаги с чанти в двете ръце, винаги поздравяваща познати, непознати, винаги се говорило за нея че винаги е щастлива и всичко има, но хората не можаха да видят истината, но аз я видях. Нейният мъж пиеше, не я уважаваше, държеше се с нея като с прислужница, неговите родители също не я обичаха.
Цветовете на живота
- Детайли
- Написана от Кирил Димов
- Категория: Разкази
Следобедното слънце галеше нежно главите на двете момчета. Вървейки с бавни стъпки, те си говориха тихо и се смееха на шегите си. Няколко минути по-късно забавиха крачка и се спряха пред къщата на Захари.
- Време е да се прибирам, Андрей!– отвърна Захари.- Да, аз също. – и се усмихнаедва-едва.
Из „Пъзел от тайни“
- Детайли
- Написана от Дани Дел Нико
- Категория: Романи
Дневникът на Рони
„С Димитър ни смятат за идеалното семейство, без да предполагат, че всичко е само една красива показност. Той постоянно се стреми да създава впечатление за безупречност, нещо, което безпогрешно трябва да поддържам и аз. Всички го мислят за възпитан, мил и уравновесен, но не познават другото, зловещото му лице. Насаме е тотално различен, винаги е недоволен и контролиращ, непрекъснато ме инструктира какво да говоря и как да се държа. Назидателните му, монотонни думи постоянно дълбаят съзнанието ми: „Нищо не споделяй с хората – пълнят ти главата с глупости и те клюкарят!“, „Никой, освен мен, не те обича и не се интересува от теб.“, „Добрата жена си стои вкъщи и казва на мъжа си всичко!“. Често наставленията му прерастват в обвинения и нападки: „Нищо не правиш като хората! Друг не би те изтърпял“, „Престани да преувеличаваш и да драматизираш!“, „Ти си виновна, пак ме караш да повишавам тон!“. Понякога истински ме плаши, когато гласът му става съскащ и зловещ: „Неблагодарница! Без мен си нищо!“, „Ти си луда! Ще те вкарам психиатрия и ще ти взема детето!“.
С мирис на свобода
- Детайли
- Написана от Здравка Димова
- Категория: Лирика
Аз съм сама, защото избрах него.
Той ме отведе в прекрасният свят- на заблудата.
Даваше ми:
цветя,
подаръци,
почивки,
опора
и
закрила.
ДОКАТО
един ден цветята овяхнаха,
а подаръците и почивките
се оказаха фалшиви.
Опората беше с плитки основи
и аз падах ли падах.
Закрилата, от която се нуждаех
беше не от света, а от него.
Той ми беше отнел мириса на цветята,
мириса на вятъра.
ДОКАТО
не усетих мириса на свободата.
