Васил Прасков
- Детайли
- Написана от Васил Прасков
- Категория: Публикации
Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник „Литературен форум“, както и водещ на рубриката „Идиот“ в същото издание.
Има множество публикации в българския културен печат от 1990 г. насам – поезия, проза, текстове за кино, есета и публицистика.
В окото на сърцето ти
- Детайли
- Написана от Васил Прасков
- Категория: Краткостишия
Урок по история
в картата на тялото си
първо те докосвам с устни
целувам те
облизвам глада ти
с твоето време
храня смъртта
Георги Витанов Богат
- Детайли
- Написана от Георги Витанов Богат
- Категория: Публикации
Георги Витанов Витанов
Публикации в сайта:
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Георги Витанов Богат
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
Не искам да ставам художник
- Детайли
- Написана от Георги Витанов Богат
- Категория: Разкази
По-добре от нищо – НЕЩО, отколкото от уж нещо си, пък НИЩО.
Сутрин ставам към десет часа и пия кафе. Мога да спя до колкото си искам, но обикновено ставам към десет часа, защото ми омръзва да се валям повече в кревата. Пия кафе и започвам да рисувам.Пускам транзисторчето някъде, където свирят хубаво, и рисувам.Аз съм художник. Впрочем не съм художник,но така казват всички,защото рисувам. За да бъдеш художник, трябва да си учил някъде за тази работа, а аз не съм учил никога,защото съм ненормално дете.Започнах да говоря когато бях на петнадесет години, а дотогава бях пълен гьон, само дето гледах наоколо и нищо друго. От слаботия не можех да си държа устата затворена и ченето ми беше увиснало надолу, та езикът ми бе изтекъл навън, като ми бе мъка да си го прибера. Когато дойде един тлъст лекар в селото, рече, че съм дете-кретенче и това никой не знаеше какво е. А когато мама ме заведе при дедо Благо Татулата – човек церител и билколечител, и го попита какво е това, той мъдро мисли и после рече, че „кретенче”, ако си е нашенска дума, то е, че живота на детето едвам крета. Но ако е латинска, понеже докторите много обичат да говорят по тоя език, то ще е някоя чуждоземна болест. Мама брейна да плаче и да проклина тая пуста чуждоземна болест, дето дошла от девет земи - в десета и не намерила друго,ами именно в нашето дете да се загнезди... То на сиромах човек ще се случи и свинята му много да яде, като че на инат, понеже е сиромах и нема с какво да я храни, ако ли не това, ще се случи пък да му умре. Те и болестите, коя от къде се откачи, все на сиромашко ще се лепне... Защо така, боже мили?! До кога, Господи!...
