Купете си книгите ми, моля!
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Книги
Приятели, предлагам трите си печатни книги: "Понесен от светлината", "Стихобитие" и "Все по-нататък..." общо за 25 лв.
Е, не са най-гениалното нещо на света, но може и нескромно да е, но си струва да се прочетат.
Самотният човек
- Детайли
- Написана от Дачо Господинов
- Категория: Лирика
Той винаги е сам
с молитвата си
/ако не се броят жената,
обслужваща храма, и
незримият Бог/.
И после – пак сам --
допива бирата си,
За да доугаси онези пламъчета,
запалени като че ли от ада
в душата му.
--------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
На детската площадка
- Детайли
- Написана от Людмила Йорданова
- Категория: Лирика
На детската площадка
блажено нищоправене
в което
расте детето
и с вятъра
раздухвате глухарчета
Анна-Мария Станоева
- Детайли
- Написана от Анна-Мария Станоева
- Категория: Автори
Анна-Мария Станоева е родена на 29.08.1970 г. в гр. Варна в семейство на лекар и музикант. През 1989 г. завършва ССХУИИ "Илия Петров", гр. София. Дипломира се през 1996 г. в НХА "Н. Павлович";, гр. София, специалност "Илюстрация и оформлениена книгата" в класа на проф. Христо Нейков, проф. Владислав Паскалев, проф. Тодор Варджиев.
От 1997 г. работи в областта на приложната графика, графичния дизайн и печат. В периода 1999-2002 г. се занимава с телевизионна 2D графика и дизайн, шрифт като график дизайнер на bTVоще от старта на телевизията, а през 2003-2004 г. работи върху филм ефекти и 2D дизайн за кино/в съвместни международни продукции на "Ню Имидж" и "Ню Бояна филмс"/.
Из "Уязвимост"
- Детайли
- Написана от Анна-Мария Станоева
- Категория: Романи
***
Виена
Моцарт. Рихард Гщетнер
Понякога потънала във вцепенено съзерцание виждам Рьотенльовенгасе -Улицата на червените лъвове. Градините на Шьонбрун хвърлят синьосиви сенки във полубудния ми транс. Виждам ъгъла на отсрещната сграда с две огромни декоративни, мъжки сатирски глави с рога над косите... В лимбите на брадите им кацат гълъби. Отдолу е кварталната кръчма „Мефисто”, където веднъж се напихме. Затварям очи и виждам Ричи седнал на малкия, стилен, но опърпан стол, унаследен от италианският му баща. Столът плаче за претапициране, но инак е италиански барок. Чете задълбочено книга с падналите на върха на носа си очила, отдръпнал глава назад като много далекоглед човек и в тази поза винаги имаше вид, на погнусен от низостта на живота, и недостойното общество-аристократ.
