Кафе
- Детайли
- Написана от Христина Тодорова
- Категория: Млада литература
Има ме, няма ме
Има ме,
но не съм тук.
Нещо заглушава
моя звук.
Вайда - двоен поглед
- Детайли
- Написана от Владимир Шумелов
- Категория: Книги
На 10 октомври 2016 г. почина полският режисьор Анджей Вайда
В книгата си „Киното и останалият свят. Двоен поглед“ (пр. Силвия Борисова, Пламена Баженова, изд. „Колибри“, пор. „Амаркорд“, С., 2010, 408 с.) освен, че говори за киното, Вайда ни разказва и как можеш да живееш и твориш в достойнство, без да си емигрирал зад Завесата. Откривам ето такива неща: Шигальов от „Бесове“ на Достоевски – всички могат да бъдат равни само като роби, а робството, уви, не може да трае вечно и свършва не от състраданието на господарите към робите…; през 1980-а на ухо се говореше следното: „Ако можеш да мислиш – не говори; ако говориш – не пиши; ако пишеш – не подписвай; ако си подписал – не се чуди“; „За да може един филм да влияе върху политиката, неговият автор трябва да има ясни възгледи […] Политическият филм може да се роди от гнева на масите, чиито изразител е режисьорът, или от приемането на принцип, изразен от Достоевски по следния начин: „Властта е тайна и авторитет (сп. Достоевски в „Легенда за Великия инквизитор“ е добавен и третия елемент – Чудото). Ако творецът иска да служи на властта, филмите му трябва да помагат на тайната и авторитета да властва. Но за щастие пътят на такъв тип политически филми към „успеха“ е преграден от парламентарната демокрация и свободата на личността“ (с. 128). И Вайда, както Чеслав Милош („Спасение“, 1945) и Юлиан Пшибош („Място под слънцето“, 1945), по-късно прави некомерсиални (политически) неща („Канал“, „Пепел и диаманти“) – те се правят/публикуват, „за да могат да ги видят някакви млади хора и да направят следващата крачка – само толкова и чак толкова. Това е задачата на твореца във всяко време, дори в това, безславното“ (с. 129).
Молитва
- Детайли
- Написана от Димчо Дебелянов
- Категория: Българска класика
Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!
Сирма Данова
- Детайли
- Написана от Сирма Данова
- Категория: Автори
Сирма Данова е доктор по филология и преподава възрожденска литература в СУ "Св. Климент Охридски".
Публикации в сайта:
Из "Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков"
------------------------------------------------------------------------------------
© Сирма Данова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
Из "Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков"
- Детайли
- Написана от Сирма Данова
- Категория: Литературна теория, история и критика
Въведение
Сигурно няма изследовател на Пенчо Славейков, който да не е бил разсмиван от него. Традиционно поетическите свойства на Славейковите текстове са свързвани със скованост, тромавост, бавност и мъчителност. Ако обаче погледнем на цялостното творчество на автора като на един opus vitae, изненадваща се оказва лекотата на въображението. Опитът на сащисването и разсмиването при срещите с Пенчо-Славейковите текстове подрива дълго култивираната представа за недодялания поет. Между критическите и поетическите му произведения стои пропусклива граница, засрещаща чешита и стилиста, дръзновението и финеса. Дръзновеният език е пропит от своеобразна негативна теория на съзиданието, базирана на неудовлетворение от състоянието на държавата и културата. Този език е остър, далновиден, смел и забавен. При все титаничната сериозност, с която обикновено се гледа на фигурата на Пенчо Славейков, няма как да пренебрегнем автентичния изходен импулс на изследването – учудването пред силата да разведрява и лекотата на въображението в неговите текстове. Дали от извънредната прямота и свързаната с нея ангажираност към настоящето, осигуряващи на „невенчания крал на младите” (д-р К. Кръстев, „Млади и стори“) живот в обществото на живите и на мъртвите поети? Тази извънредна прямота се оказва съществена за литературната програма на Пенчо Славейков, който смело е въвлякъл себе си в радикалното „друго” на българската модерност. Така опитът да се измислят, запомнят и припознават форми в безвидното литературно поле не изглежда само литературен.
