За последната стихосбирка на Ружа Велчева
- Детайли
- Написана от Владимир Шумелов
- Категория: Литературна теория, история и критика
С тази стихосбирка Ружа Велчева отбелязва своята 70-годишнина. Дори първоначалното и именуване бе просто 70 (визиращо както преходното време, така и броя на творбите в книгата с избрани стихове). Мисля, че „Нестинарка“ е наистина подходящото заглавие за стихосбирката, събрала избрани произведения от предишните й книги. А връзката й с нестинарството – този древен езически култ, свързан донякъде с мистиката и с онова, което остава невидимо за човешките сетива, е и съвсем естествена при Ружа, чийто прадядо по майчина линия е от един от Странджанските нестинарски центрове, с. Кости. Метафората с нестинарите, играещи върху жарава в транс, пронизва стихосбирката, свързва стиховете и им придава дълбочина. Както повечето антологични книги, и тази е разнопосочна откъм теми, идеи, образи, още повече, че стихотворенията не са отделени в цикли: тук ще намерим признателността към рода, отечеството и родното място („Малка балада за баща ми“, „Признание“, „Гложенският манастир“), към българските творци („Закъснял реквием“, „На Николай Колев“); морето, с което неразривно е свързана поетесата (виждаме ясно очертана цяла стихотворна група от „морската“ книга на Ружа „Вън от рая“), този блян по юга и слънцето, който се слива с един друг водещ мотив в стихосбирката – любовта (особено видима в заглавия като „Епитафия за една любов“, „Любов“, „Устните ти…“, „Докосване“, „Серенада“, „Няма те“, „Ревност“, „Годеница“, „Слънчева любов“, „Романс за сребърната луна“, „Защото те обичам“), тук е и любимата й Латинска Америка чрез „Полетът на кондора“ („Песента на кондора“, „Любов по време на холера“, „Боливийска балада за Че Гевара“, „Балада“, „Златната градина на Куско“, „Любовен танц“, „Този странник вятърът“), а екзотиката и преклонението пред природата и героизма на революционерите кореспондират със социално ангажираните й стихове (от книгата й „Не отвръщай лице, Господи“: „Меню за бездомници“, „Битие – 2009“, „Селските гробища“, „Псалм“, „Болка“, „Карма“); разбира се, тази острорефлексивна към социума лирика се появи след завръщането на Ружа от Америка след началото от световната финансова криза, след няколко нейни знакови книги с поезия и проза (една от които антологийната „Пустинята на времето“), книги, които са белязали и настоящата „Нестинарка“ с различните творчески търсения на Ружа Велчева през годините – от екзистенциалната, през носталгично-споменната проблематика, до приближаването и приобщаването към християнството не толкова като религиозност, колкото като търсене на смирението и вярата, прозрението: „И само Бог/да бъде твоят съдник!...“
Гюлшен Алиева
- Детайли
- Написана от Гюлшен Алиева
- Категория: Автори
Гюлшен Алиева е родена в град Свищов. Завършила е Медицински институт във Велико Търново. Живее в град Плевен.
Пише стихове от дванадесетгодишна възраст. Авторка е на седем стихосбирки - “Бели чувства” (2003) и “Хапки от мълчания” (2004), "По ръба на сълзата", "По сърпа на месечината", "Окъснели макове" (2014), "По изтънелия чембер на думите"(2016) и седмата - "Самодивска софра" - е под печат в момента.
Още
- Детайли
- Написана от Гюлшен Алиева
- Категория: Лирика
Още
Още ме пият мъжете от старата кръчма,
още търкалят слънца върху белите глезени,
още ме помнят пенлива и пясъчна даже
смехът ми пресяват във топлите есени.
Още гадаят душата ми ситно одраскана
белези търсят прострени по жиците,
още нагарча в гърлата пелиново виното,
щом изтрезнеят в снопи овързват песните.
Още претърсват очите ми диви и ангелски
пълнолуния носят в часовете на мъката,
и тръгват подобно берачи на алено грозде
пред сочните чепки забравят разлъката.
Още подклаждат тръпчива луната в сърцето ми
кошници носят изплетени с риган и лято,
още се вричат в ръцете ми –сипеи бели
още се блъскат в лирично торнадо от ято.
Още ме жънат в ръкойки по есенна жътва
отпиват ме още от шарени изворни стомни,
още росица в косите ми девствена съмва
още кръвта ми мигове тънички помни.
Още рисуват с пръсти в снагата ми изгреви
косите ми кичат с пастелнозелена трева,
коленичат още пред думите-луднали посеви
още ме носят за бога в една тишина.
Още се скитат мъжете във мен окъснели,
още ми баят смарагдова в лунни води,
още разпридат косите във дъжд подлудели,
още се плакнат в душата ,оглаждат следи.
Още ме пият мъжете от старата кръчма,
още търкалят слънца върху белите глезени,
още ме помнят пенлива и пясъчна даже
смехът ми пресяват във топлите есени.
Ярослав Ивашкевич
- Детайли
- Написана от Ярослав Ивашкевич
- Категория: Автори
Ярослав Ивашкевич
Публикации в сайта:
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Ярослав Ивашкевич
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
Неосъществено пътешествие
- Детайли
- Написана от Ярослав Ивашкевич
- Категория: Преводна литература
Аз исках да отидем заедно в Испания,
но не за да изминем дълги разстояния,
да ни показват къщички от жълта глина
и по таверните да пием гъсто вино;
но не за да вървя в градините от радост,
да къпе челото ми (както у Гранадос*)
росата поетична, лъхаща на диня,
на стих старинен, морски шепот и пустиня;
но не за да получа ум от мъдреците,
да предизвиквам времето или съдбите,
да разгадавам със теорийка мъглява
потъналата в белезникав сън държава;
Да бродя в манастири, църкви, цитадели
и да разгръщам библиите пожълтели,
да вниквам в сложните и мъдри плетеници,
затворени между покрити с прах корици;
