Разграбена България се моли
не пред икони, не пред велможи...
Не останаха вече жетвари,
на трона седят продажници.
Стопи се времето като очакване,
остана жива само шепа страх,
възходът всъщност е падение,
а гербът – просто украшение.
Снегът рисува по телата
на две самотни, ококорени ели,
наблизо скреж целува блатото
и в слалом гърчи вятърът... мъгли.
А в полет птицата увисва –
от лед крилата оковани са...
Раздават свободата задкулисно,
небето е платено за избраните.
Горещо, като тишина пред взрив –
без крясъци и без молитви,
в кули-думи или с поглед-апокриф,
сираците на Прехода се скитат...
От Швеция, до Чили и Китай
славянската ни кръв попива,
а тука мутренски хайлайф
чертае лъжеперспектива.
В градините витаят сенки на идеи,
а куклите танцуват в парламента,
Града на Мъдростта е всъщност гейша,
продава всичко, всичко е проценти.
Разграбена България се моли
ту за евро, ту за квоти, ту за долар.
Една човешка длан като просия...
След толкова царе, след толкова светии.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Анжела Димчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016