Урок по история

в картата на тялото си
първо те докосвам с устни
целувам те
облизвам глада ти
с твоето време
храня смъртта

 

Естествена кожа

исках да ме носиш като птица на рамото си
или поне като яка от сибирски вълк
а ти отпразнува като свети христофор
първи юни


ако си моя жена
ще бъдеш майка
и на децата ми

ако си ми мъж
винаги ще давам
да ме чукаш

ако си курва
ще бъда мъжете
с които спиш

ако си проститутка
ще бъда единственият
ти клиент

ще те обичам
ако си мен

 

Едип

в окото
на сърцето ти
слънцето ще изгаси
фаса си

 

Така по кожата тежи светлината

когато не усещам дишането ти
по кожата си
времето е спряло като дъжд

 

Движението винаги те бави

в лятото на смъртта
сиамските сърца
получават нулева доза
небето пада по очи
само с дрехи си истински гол
в коридора на влизане
и излизане

 

Кървят стъпалата ти като зимни облаци

разлиствам ловката ти слабост
изгряват тихите ти глезени
и кървав залез е сърцето

По стъпките на Орфей

за теб
или добро
или нищо -
си мислеше набоков
докато лолита
му духаше в ада

 

Умирам, следователно съществувам

всичко променя хода на лятото
деца по джапанки продават дини
болната от смърт продава себе си
тялото й е небето

 

Краят на историята

поезията е
обикновен фашизъм
чиито лагери са празни

 

liebestod

нежността ми е тялото ти
погледите ни умират
ближа босото стъкло на небето

само с теб
мога да правя тази любов
която е смърт

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Васил Прасков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016

   
© E-LIT.INFO