Урок по история
в картата на тялото си
първо те докосвам с устни
целувам те
облизвам глада ти
с твоето време
храня смъртта
Естествена кожа
исках да ме носиш като птица на рамото си
или поне като яка от сибирски вълк
а ти отпразнува като свети христофор
първи юни
ако си моя жена
ще бъдеш майка
и на децата ми
ако си ми мъж
винаги ще давам
да ме чукаш
ако си курва
ще бъда мъжете
с които спиш
ако си проститутка
ще бъда единственият
ти клиент
ще те обичам
ако си мен
Едип
в окото
на сърцето ти
слънцето ще изгаси
фаса си
Така по кожата тежи светлината
когато не усещам дишането ти
по кожата си
времето е спряло като дъжд
Движението винаги те бави
в лятото на смъртта
сиамските сърца
получават нулева доза
небето пада по очи
само с дрехи си истински гол
в коридора на влизане
и излизане
Кървят стъпалата ти като зимни облаци
разлиствам ловката ти слабост
изгряват тихите ти глезени
и кървав залез е сърцето
По стъпките на Орфей
за теб
или добро
или нищо -
си мислеше набоков
докато лолита
му духаше в ада
Умирам, следователно съществувам
всичко променя хода на лятото
деца по джапанки продават дини
болната от смърт продава себе си
тялото й е небето
Краят на историята
поезията е
обикновен фашизъм
чиито лагери са празни
liebestod
нежността ми е тялото ти
погледите ни умират
ближа босото стъкло на небето
само с теб
мога да правя тази любов
която е смърт
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Васил Прасков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016