Алфонс Але

010104 Големият френски писател-хуморист Алфонс Але, наричан Императора на хумора, идва на този свят в градчето Онфльор, Нормандия, на 20.10.1854 г. Баща му, местен аптекар, мечтае синът му да изучи същия занаят. Алфонс Але успешно завършва научната паралелка в гимназията и вече е на път да се настани зад бащиния тезгях, когато се намесва случайността. Баща му го праща в Париж да довърши образованието си по фармация. Това става в началото на Третата френска република. Същата със закон дава свобода на сдруженията. Така възникват редица литературни клубове. Алфонс Але редовно посещава два от тях, този на Хидропатите (Противниците на водата) и този на Ирсютите (Рошавите). През ноември 1881 неговият приятел Родолф Салис открива кабарето Ша ноар (Черният котарак) в подножието на Монмартър. По същото време започва да излиза списание за хумор и сатира със същото заглавие. От самото начало Алфонс Але живо се включва в него, а през 1886 става негов главен редактор. По-късно ръководи списанието "Сурир" ("Усмивката"), като неспирно сътрудничи и на други хумористични издания. Неговите хроники, приказки и монолози с течение на времето излизат в сборници, чиито заглавия говорят сами за себе си: "Будната нощ на един червен хусар" (1887), "Лъскачът" (1900), "Хайде да не се бием" (1900), "Да се превиваш, чернокотешки истории" (1891), "Без жлъч" !(1893), "Чадърът на отделението" (1893), "Две и две правят пет" (1895), "Не сме говеда" (1896)... А сборникът "Капитан Кап. Неговите приключения, приумици и питиета" (1902) се счита за шедьовър на хумористичната литература. Със своите 1500 разкази и хроники, писани обикновено в последния момент, Алфонс Але оставя едно огромно по обем творчество, като самият той иронично озаглавява първия том Предсмъртни съчинения. Едновременно заедно с Алфред Капю, Тристан Бернар и младия Саша Гитри пише водевили, които се играят с успех по парижките сцени. Още преживе съвременниците свързват името му с това на Марк Твен. Някои шеговито подхвърлят, че Алфонс Але и Марк Твен били близнаци, други слагат френския хуморист над Марк Твен. Алфонс Але умира на 28.10.1905, на 51-годишна взъраст, покосен от сърдечна емболия.