- По дяволите, почвате да ми лазите по нервите с вашите прочути личности!... Да не би да съм виновен аз, че в нашия град не се е родила нито една прочута личност!

Ядосан, кметът не преставаше да удря с юмрук по зеленото сукно на масата.

Това става на заседание на градския съвет в Бизмоа-сюр-Лорей.

Някои общински съветници настоятелно твърдяха, че на площада в Бизмоа-сюр-Лорей е редно да се издигне статуя или поне представителен бюст.

Други по-непретенциозни биха в краен случай се задоволили с подобаваща паметна плоча.

На кмета бе възложено да издири съответната прочута личност родом от Бизмоа-сюр-Лорей, но той не бе открил нито една.

- Нима искате да кажете -нн - викна яростно най-непреклонният съветник - че от тринайсети век досега в Бизмоа не се е родил нито един велик човек! Ами че Бизмоа датира от тринайсети век! Нашият град е бил бележит дори преди Революцията.

- Не мога да твърдя със сигурност - защитаваше се горкият кмет - но не съм чувал който и да било велик човек да е бил родом оттук и да си кажа правичката, това не ме смущава особено. Един град може прекрасно да мине и без статуи.

- Без статуи, може би сте прав, но без паметни плочи! Обидно ми е, като жител на Бизмоа-сюр-Лорей да приема, че моят роден град не може да се похвали с нито една паметна плоча, като тия дето красят домовете на по-малките селища, от по седем-осемстотин жители!

- Действително срамота! подкрепи го шумно болшинството от присъстващите.

- Ако разровим архивите, обезателно ще открием някоя фигура от миналото, заслужаваща бронз или мрамор!

- Идеята не е лоша.

Този път на секретаря на кметството бе поверена задачата да проучи архивите, нещо което му отне цял месец.

В крайна сметка и той бе принуден да признае, че не е могъл да се справи.

Единственият, смътно известен жител от Бизмоа беше някой си Понселе, управител на Каркасон от времето на Анри IV1.

За жалост един прекрасен ден този храбрец предал града на белгийската армия (срещу неголяма сума пари) и не си струваше да се увековечава паметта на подобен джентълмен, чиято съпруга на всичкото отгоре имала неприятната склонност да си пъха носа, където не й е работата.

Жителите на Бизмоа-сюр-Лорей бяха като попарени: никой от съгражданите им да не заслужава да бъде удостоен с паметна плоча!

На следващото заседание, един от общинските съветници се изправи и тържествено заяви:

- Господа, гласувайте ми доверие! Обещавам ви, че не по-късно от неделя нашето достойно градче ще се сдобие с паметна плоча!

Решиха да гласуват доверие на тайнствения съветник - изглеждаше толкова самоуверен! - и да изчакат до следващата неделя.

................................................................................................................................

В Бизмоа-сюр-Лорей, в една кокетна къща на улица Сен-Мишел живееше един пенсионер, бивш генерал на бригада, Някойси (Жан-Батист-Август), една от героичните останки, които като полковник Рамоло2 не могат да се примирят с това, че правителството намира за уместно да попълва армията с цивилни.

Старият воин възнамеряваше тук да прекара спокойно старините си.

..................................................................................................................................

Следващата неделя, на връщане от лов у приятели, към шест вечерта генерал Някойси завари пред дома си струпана тълпа.

Препасан с копринен шарф кметът и другите първенци на града го чакаха с нетърпение.

Щом се появи, звукът на местния духов оркестър разцепи въздуха с мощна Марсилеза.

Тълпата се отдръпна почтително.

Без да каже дума, но с нескривано вълнение кметът поведе с пръст погледа на генерала към мраморната плоча, току що поставена над пътната врата.

Изписан със златни букви, краткият надпис гласеше:

В ТАЗИ КЪЩА ЩЕ УМРЕ

НАШИЯТ ПРОЧУТ СЪНАРОДНИК

НЯКОЙСИ (ЖАН-БАТИСТ-АВГУСТ)

ФРЕНСКИ ГЕНЕРАЛ

Някойси (Жан-Батист-Август), френският генерал, не хареса плочата и надали ще ви учудя, ако кажа, че кокетната малка къща на улица Сен-Мишел в момента е обявена за продажба. Без плочата.

 

________________________\________________________________________________

1 Анри IV - крал на Франция от 1589 до 1610, първият от династията на Бурбоните. (бел. прев.)

2 полковник Рамоло – герой от сборника разкази «Забавните приключения на полковник Рамоло» на Шарл Лероа, ветеран от Кримската война, гръмогласен, налудничав дърдорко, вечно баещ на патриотични теми. (бел. прев.)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод от френски: Евгения Динкова

-------------------------------------------------------------------------------------------------................................

© Алфонс Але
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020

   
© E-LIT.INFO