Моят дорест кон хвана магарешка кашлица, а кестенявият бе изваден от строя поради любовна мъка. На першеронските не можех да разчитам, защото бяха затъпели от постоянното слушане на хрониките, четени на висок глас, на един самовглъбен, дълбок мислител.
От друга страна двата франка, необходими за файтон, се бяха отписали от джоба ми.
Какво тогава?
Ами пеша, ще кажете.
Бих искал да ви видя на моето място.
Отивах далече, на пушечен изстрел и два топовни гърмежа разстояние ! Така че по неволя реших да хвана омнибуса.
Качвам се на покрива и пускам петнайсет сантима в ръката на кондуктора.
Нещата стоят ясно и точно :
Заел съм място на покрива, за него съм платил петнайсет сантима. Така че нищо не пречи спокойно да мина пред управата на омнибусите. Добре.
Внезапно времето се развали и закапа дъжд.
Ама в навечер’ бях заложил чадъра си.
(Нарочно съкратих думата навечерие за да може изречението ми да прозвучи като кокетен александрийски стих.)
Преместих се долу в колата и пуснах в ръката на кондуктора още петнайсет сантима или ако трябва да се изразя правилно, доплатих петнайсет сантима.
Ето отново нещата стоят ясно и точно :
Заел съм място в колата, платил съм трийсет сантима, което ще рече... (Виж казаното по-горе.)
Омнибусът спря: бяхме пред управата.
Отвътре подаде глава някакво пияно говедо и невежливо изломоти :
- Пътникът слязъл от покрива ?
Към мене се обръщаше, моля ви се !
При вида на тая противна физиономия, хриплив глас и просташки тон, изведнъж реших да запазя гробно мълчание.
- Пътникът слязъл от покрива? - изръмжа отново чиновникът.
Същото мълчание.
В този момент от устата на контрольора потекоха скверни псувни, в които досадно замесено бе святото име на Създателя.
Богохулството не успя да ме смути.
- Да му с... на Бога..., да му с... на кръста ! Тук се води, че един от пътниците е слязъл от покрива ! Кой е той ?
- Това е господинът, кондукторът ме посочи спръст.
- Вие ли сте лицето, слязло от покрива ?
- А? - реших да издам звук.
- Вие ли сте слязъл от покрива ?
- Това не е ваша работа !
- Как така не е моя работа ?
- Какво ви интересува дали съм слязъл от покрива или от луната.
- Питам заради контрола.
- Контрола ли ? Какъв контрол ? Да не би да е моя работа да контролирам вашата сбутана таратайка ?
Нови скверни псувни от страна на контрольора.
- Извинете ! прекъснах го, колко струва мястото, което заемам в момента ?
- Трийсет сантима.
- Кондукторе, колко ви платих ?
- Трийсет сантима.
- Е, какво тогава! Не ви дължа нищо, нито петак, нито обяснения. Щом вашата служба толкова държи на контрола, по-добре да сложи един контрольор на покрива, един вътре в колата и един на стъпалата. Но аз в никакъв случай не желая да ме занимавате с вашата долна, срамна бюрокрация.
- Ще ми кажете ли най-сетне, вие ли сте слязъл от покрива ?
- Мам...
Длъжен съм да заявя, че останалите в колата посрещнаха думите ми с враждебно мълчание, о, страхлива, робска сган от европейци, недостойни за свобода.
Само едно момиченце, което държеше Журнал1 в ръка, ме гледаше весело. (Ако случайно тези редове попаднат в ръцете й, ще се радвам да ми се обади.)
- Вижте, подех с яростно изражение, пропилях пет минути да ви слушам ; ще се оплача в градския съвет. Г-н Пиер Боден ми е личен приятел.
Дали защото тази заплаха помогна? Или защото надделя желанието да сложим край на раправията? Не знам, но омнибусът потегли.
Пътниците ме стрелкаха с ядосания поглед на домашни кокошки.
Най-много се смях на следващия ден. Минах пред управата на омнибусите, където бе станала разправията, и казах да викнат грубиянина.
- От вчера размишлявам по въпроса. Предпочитам да ви кажа истината.
- К’во ?!
- Пътникът, слязъл от покрива, бях аз.
1 Журнал – Journal (фр.), вестник, в който изизат разкази на автора (бел.прев.)
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Превод от френски : Евгения Динкова
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Алфонс Але
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019