Вчера сутрината както всяка сутрин бях излязъл да си купя Пети паризиен от будката на ъгъла на ул. «Попенкур» и ул. «Амбоаз» и изведнъж кого виждам?
Виждам Лиан дьо Пужи1 с кошница в ръка, отива да си напазари за обяд. Ние двамата с Лиан никога не сме имали любов, но това не пречи - дори може би това е причината - да сме добри приятели. Нали, Лиан?
- Здравей, Лиан!
- Здравей Алфонс!
Срещна ли добър познат или позната, няма да пропусна да го почерпя в най-близкото заведение.
Така че седнахме на терасата на малкия бар на ъгъла на ул. «Гренел».
- Келнер! Eдно оксижене2!
- Я гледай, подсещаш ме, казва Лиан, едно оксижене и за мене... От това не се умира, както казва Поншон3.
В този момент едно бяло овчарско куче, с прясно изкъпана къдрава козина слага муцуната си на коленете на Лиан.
Лиан която обожава кучетата, гали кротката овчарка, дава й захарче и я обсипва с всевъзможни нежни имена.
На съседната маса бе седнал възрастен господин, е, не чак толкова възрастен, някъде на петдесет и пет години, най-много на шейсет, прилично облечен, но не луксозно, с грижливо изчеткани дрехи и лъснати обуща.
Няма да се учудя, ако някога е бил военен.
Като видя, че Лиан гали кучето и си играе на миличкото ми, какво искаш мама да ти даде, господинът на възраст се наведе към нас и с най-почтителен тон :
- Извинете, госпожице, каза, извинете и вие господине, че се намесвам в разговора ви без да съм имал честта да ви бъда представен, но бъдете така добър (обръщайки се към мене) да ми кажете, ако нямате нищо против, бъдете така добър да ми кажете, ваше ли е това куче.
- Ни най-малко, господине.
- Но поне знаете ли чие е?
- Виждам го за пръв път.
- В такъв случай позволете ми да ви дам един добър съвет : никога не галете чуждите кучета.
- Положително сте прав, господине - съгласи се Лиан, която обича да се изказва с александрийски стих.
- Разбира се, че съм прав! Защото виждате ли, госпожице, когато човек гали чуждите кучета, може да му се случи това, което не мене ми се случи преди петнайсетина години.
- А какво ви се случи? - възкликнахме учудено двамата с Лиан.
- Ето как стана работата : преди петнайсетина години, както споменах, бяхме седнали както вие сега с покойната ми съпруга (покойна днес, защото по онова време беше още жива) на терасата на едно кафене на големите булеварди. Бяхме се наобядвали на ресторант и си бяхме рекли : «Времето е хубаво, дай да пием по едно фино мока на терасата на някое кафене на големите булеварди». Изведнъж, точно както стана с вас преди малко, едно куче, още е пред очите ми, една едра хрътка, безсъмнено собственост на състоятелни хора, тъй като носеше скъпа каишка на врата и козината й блестеше, та едно куче както казах протегна муцуна към нас с надеждата да му дадем захарче. Горката ми покойна жена (покойна сега, повтарям, защото и т. н.) имаше слабост към животните. Бързо му даде бучка захар и почна да го глади по главата. На съседната маса беше седнал, точно както съм седнал аз в момента, един съвсем млад капитан от африканските конни стрелци, най-много на трийсет години и вече удостоен с орден (вероятно за някоя смела проява в нашите африкански владения). С изключителна учтивост, която явно е присъща на офицерите от конните стрелци (имам предвид френските конни стрелци разбира се, защото останалите - хвани едните, та удари другите !), нашият велик африкански герой, козирувайки с дясната ръка и обръщайки се към бедната ми покойна съпруга (която, добре е да повторя, по него време не носеше това зловещо прозвище):
- Много моля да ме извините, скъпа госпожо, казва, както и вие, драги господине, но кажете ми ако обичате, това псе от вашия кучкарник ли е ... или ... да сте пасли стадото заедно?
- Ни най-малко, командире, ни най-малко!
- Тогава ще ви дам един добър съвет...
Понеже старият часовник на камбанарията в Арас удари късен вечерен час, тъкмо когато удобно настанен в едно кафене в Биариц авторът на тези редове се готвеше да довърши започнатата страница, същият за жалост се видя принуден да отложи написването на края за по-нататък, за някой друг ден, или не се знае всъщност за кога.
1 Лиан дьо Пужи (Liane de Pougy) - известна кокотка от Бел Епок (бел. прев.)
2 оксижене (Cusenier Oxygénée) - един от най-хубавите видове абсент от Бел Епок (бел. прев.)
3 Поншон (Raoul Ponchon) - френски поет-бохем, съвременник на Алфонс Але (бел. прев.)
-------------------------------------------------------------------------
Превод от френски: Евгения Динкова
-------------------------------------------------------------------------
© Алфонс Але
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021