Често сте ги виждали, как се разхождат с екипажа си в Булонския лес, но вече няма да ги видите.

 

Колко жалко, защото двамата бяха ярки представители на породата rastaquouere¹, той не хубав, чернокос, тя чернокоса, не хубава.

 

Понеже се завърнаха в родната Гватемала,  вече мога открито да ви кажа, че не бяха женени.

 

Изживяваха  бурна любов, но за това друг път, като ми остане малко време.

 

Казваха се : генерал Тимео Данаос и доня Ферентес.

 

Събитието, което стана повод генералът да си  замине, ми се стори доста пикантно и  съвсем не недостойно за перото  ми. Ето го в цялата му простота.

 

Тимео бе надарен със завиден плам, който ако беше по-добре използван, щеше да направи от него най-забележителната личност от края на века. Този му плам се проявяваше и в най-незначителните неща в живота, както в недостатъците, така и в качествата му.

 

Измежду последните с удоволствие ще изброя уважението, което изпитваше към всякакъв вид служебен контрол, обичта към ближния, както и особено далновидното чувство за пестеливост.

 

Когато казвам, че изпитва уважение към служебния контрол, бих могъл всъщност да кажа, че направо се прекланя пред него. За Тимео контрольорите са царете на мирозданието.

 

Контрольорите на какво, ще ме попитате.

 

Всички видове контрольори, контрольорите чисто и просто.

 

Тимео обича контрольорите и уважава ближния си с цялата си furia rastaquouere²

 

Чуждата беда кара потоци сълзи да бликват от очите му и сам не би причинил зло на една испанска муха.

 

Тимео не е скъперник, но  изпитва  крайно нежелание да брои хиляда и седемстотин франка за нещо, което би могъл да си набави за петнайсет петака.

 

Щом вече придобихте представа за Тимео, това което ще ви разкажа няма да ви се стори толкова странно.

 

Макар че действието става в една хижа³, можете спокойно да отхвърлите мисълта за Швейцария. Говоря за една от тия хижи, където ви посрещат с гостоприемния израз: «Ще ползвате ли тоалетна, господине?»

 

Тимео, който за пръв път влизаше този род заведения, за всеки случай отговори - не.

 

След като свърши, каквото имаше да върши и се готвеше да си върви, погледът му падна (така е думата) върху една емайлирана табелка, на която на син фон изпъкваше с бели букви следният надпис:

 

«За да се избегне контрола и да се избегне уволняването на пазачката уведомяваме клиентите, че ако резето е пуснато, не бива да се вдига, в противен случай рискувате да платите двойно».

 

Това, което се подразбираше от надписа, беше, че ако резето остане вдигнато:

 

Контролът няма да бъде осигурен;

 

Пазачката ще бъде уволнена;

 

Тимео Данаос ще плати двойно.

 

«Добре де, си казва генералът, но аз искам да изляза оттук».

 

Опита се да отвори вратата без да пипа резето.

 

Не ставаше.

 

От самото начало всеки опит за напускане бе осъден на провал.

 

В най-добрия случай, за да се измъкне, трябваше да строши стъклото и с триста мъки да се запровира през прозорчето.

 

Разколебан, Тимео седна обратно.

 

Един час по-късно въпросната служителка, добра женица, можете да ми вярвате, взе да се безпокои.

 

«Има хора да се бавят, викаше си, но чак пък толкова!...»

 

Взе и почука на вратата.

 

«Кой е?» - попита Тимео.

 

- Аз, вдовицата на Анри Мажис, пазачката.

  

- Горката!

 

- Отворете, сигурно сте свършил!

 

- Ако отворя, ще ви уволнят, нещастнице!

 

- Няма такова нещо!... Отворете, казвам ви!

 

- Ако отворя, контролът няма да бъде осигурен ...

 

- Напротив, уверявам ви!... Отворете, казвам ви!

 

- Ако отворя, ще платя двойно ...

 

- Какво говорите!... Отворете, пак ви казвам!»

 

Тимео не отвори, предпочитайки да се мъчи геройски, отколкото да наруши дори един от своите принципи.

 

Докарана до отчаяние вдовицата обясняваше през вратата, че принципите му няма да пострадат.

 

«Ам’че инат!» - тюхкаше се тя.

 

Уморена от пререканията отиде да повика на помощ по-висшестоящи от нея.

 

Завеждащият контрола тържествено заяви, че контролът няма да пострада.

 

Завеждащият персонала обеща, че не само няма да уволни пазачката, ами ще я повиши в длъжност и  ще я премести на по-важно място.

 

Касиерът се закле, че няма да му иска повече от обичайния петак предвиден в правилника.

 

Чак тогава Тимео реши да вдигне резето.

 

Излезе доволен от себе си, но смазан от вълнение.

 

Като се прибра, заяви на доня Ферентес с тон на търпящ възражение: «Стягай си куфара, напускаме!»

 

И си заминаха в родната пампа с нейните Gynerium argenteum⁴, които красят тия просторни далечни краища.

 

 

 

¹ rastaquouere (фр.) – новобогаташ от екзотичен, предимно латиноамерикански произход (бел. прев.)

² furia rastaquouere (исп.) – неудържим плам на подобен индивид (бел. прев.)

³ хижа -  прозвище на обществените тоалетни в Париж (бел. прев.)

⁴ Gynerium argenteum (лат.) – висока декоративна трева с бяла грива достигаща 3 м височина (бел. прев.)

 

 

                                   

 

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------