Ако, най-общо казано, ние не обичаме англичаните, длъжни сме да признаем, че и те не изпитват към нас особено пламенни чувства.
На какво се дължи тази неприязън?
Причините са многобройни, различни и нелицеприятни.
Тук не му е мястото да ги изреждаме и да разискваме по тях: по-добре да приемем фактите, да кажем, че съжаляваме за миналото и да си пожелаем отсега нататък старата поговорка : Другите народи са братя за нас да почне да важи и за рижите синове на вероломния Албион.
Но дето се вика, всяко правило си има изключение : както във Франция хиляди съотечественици се заплесват по англичаните, така и от другата страна на Ламанша ще срещнете чистокръвни британци влюбени до ушите във Франция и французите.
Негодуваме, че все повече и повече английски термини - търговски, спортни, борсови и какви ли не - заливат езика ни : но същите негодувания, мога да ви уверя, ще чуете на много места в Обединеното кралство, където стотици френски изрази удобно са забили елегантното си флагче.
Тия неща, които откровено казано не ми бяха безизвестни, още повече ми се натрапиха в очи в началото на сезона, по време на краткия ми престой в Брайтън.
Там именно се запознах с един млад и напълно очарователен англичанин, който, ако не се смята, че руменина лесно плъзваше по бузите му, се казваше Том Хат.
Двамата с Том Хат бързо се сприятелихме и станахме неразделни. За разлика от някои англичани, които казват със заобикалки: «Ако не бях англичанин, бих искал да съм французин», Том Хат открито се жалеше, че му е било писано да се роди в Англия от родители англичани.
В англичаните мразеше всичко: колкото индивидуалния, толкова и националния им характер, цялата им страна, историята им ...
Най-вече историята им!
Колко пъти ми се случваше да забележа, че лицето на Том помръква.
- Да не би да ви е лошо? - питах загрижено.
- Не, просто изведнъж се натъжих като си помислих, на какви мъки тоя безсрамник, тая свиня Хъдзън Лоу1 е подлагал вашия велик Император.
Опитвах се да утеша Том Хат, описвайки едни други мъки, на които нашият велик Император бе подлагал милиони порядъчни европейци, за да стигне накрая до битката при Ватерло.
- Това не пречи! - възразяваше Хат, ама че говедо тоя Хъдзън Лоу1!
Друг път твърде ранното изгаряне на клада на Жана д’Арк го караше ненадейно да изхълца ; тогава се съгласявах с него, без обаче да пропусна да отбележа, че голяма част от вината за станалото се пада на тогавашното френско духовенство.
... Дните течаха приятно в очарователна близост между Том Хат и вашия верен слуга.
Миналата седмица получавам писмо от моя british приятел.
Идвал да прекара няколко седмици във Франция, щял да мине през Саутамптън и Хавър.
За нишо не света не исках да пропусна пристигането на кораба.
- Хелоу, Том!
- Хелоу, Алфи!
Радвахме се, радвахме се като деца, че отново се виждаме!
- Нали нямаш нищо против да ти говоря на ти? - каза Том.
- Тъкмо щях да ти предложа.
- Така е пo по френски.
- Безспорно.
- Защото, виждаш ли, искам да се установя да живея във Франция, да взема френско поданство, да се държа по френски, да ям по френски, с една дума да стана до такава степен французин, че нищо да не остане от произхода ми.
- Чудесно!
- За начало, като за кръщене, ще се изкъпя с френска вода, ще си сложа френско бельо, костюм ушит от френски плат, ще обуя френски чепици, ще нахлупя френска шапка...
- Недей, хората ще се оглеждат след тебе по улицата.
- Не се смей, говоря сериозно.
- Аз също !
- Искам до два часа най-опитното око да не може да ме различи от французите.
Действително два часа по-късно гледам го пристига, гладко обръснат, издокаран с нови дрехи, но...
- Какво е това?
Показах с пръст лилавата лентичка2 затъкната на ревера на сакото му.
- А, не знам точно, купих я у шапкаря ... Нали ти казах, не искам по нищо да се различавам от французите.
1 Хъдзън Лоу - британския губернатор на остров Света Елена по времетоq когато Наполеон е бил на заточение там; същият силно ограничава свободата на императора : поставя условия на разходките му, изисква от него да се явява пред караулния офицер два пъти на ден, пречи на контактите му с външния свят. По този начин Наполеон е обречен на бездействие. (бел. прев.)
2 Лилава лентичка – авторът осмива манията на френските мъже по него време да се окичват с ордени за заслуги, а когато нямат ордени - с техни подобия ; лилавата лентичка препраща към Ордена на академическите палми, учреден през 1808 г. от Наполеон и присъждан за значителни заслуги в разпространението на френската култура в други страни. (бел. прев.)
Присъедини се към магистърските програми в УниБИТ!
------------------------------------------------------------------------------------------------
Превод от френски : Евгения Динкова
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Алфонс Але
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019