В един малък град, където наскоро бях на гости на мои приятели, ми показаха един дребен шивач, минаващ за най-тъжния дребен шивач в околностите.
Този нещастен дребен шивач имаше жена, вече не първа младост, но все още хващаща око и със самочувствие, с която той много се гордееше.
Трябваше да го видите в неделя - защото за разлика от много други столични и областни събратя, истински безбожници, хранещи към религията най-долно пренебрежение и мечтаещи да преобърнат обществения ред, нашият дребен шивач изпитваше страхопочитание пред всички съществуващи институции, било религиозни, политически или икономически - трябваше, както казах, да го видите в неделя, на излизане от богослужение, как пристъпва, хванат под ръка от нежната си половинка, по най-дългия път към дюкана.
А как издига снага!
Беше, впрочем, прав да издига снага, защото определението дребен шивач, с което го накичих не без преувеличение, се дължеше не толкова на ниския оборот на търговийката му, колкото на ниския му ръст.
В града се носеха слухове за съмнителното благонравие на хубавата му съпруга; но знаете, колко малко е достатъчно хората в провинцията да говорят.
Също като в Париж.
Обаче един прекрасен ден истината лъсна: без тромпет или барабан хубавицата (прояви такт в тая насока) напусна семейното огнище в компанията на един млад амбулантен търговец на платове.
Излишно е да описвам мъката, гнева, обидата, големите ядове и дребните главоболия, каквито причини в дома на дребния шивач и в дюкяна му това внезапно офейкване.
Примерно когато идваше клиент да си поръча дреха, дребният шивач винаги лично взимаше мярката, но грижата да я вписва в деловодната книга се падаше на вероломната.
Какво щеше да прави сега?
Ето тъкмо идва чиновникът от данъчното да си поръча панталон. Да е от здрав плат, казва, и да не се мърси.
Избра плата и идва ред за мярката!
- Люси!
Люси е дъщерята на дребния шивач.
Осемнайсетгодишно девойче, кротко и миловидно като херувимче.
По заръка на баща си Люси отбелязва числата, които й диктува.
И както правят малките момиченца, от усърдие леко изплезва език.
Ето че всички мерки са взети и записани в книгата.
- Имаш ли още нужда от мене, тате? - пита Люси.
- Да ... или по-скоро не ... свободна си.
Дребният шивач се чеше смутено по главата.
Остава да се нанесе още една мярка, но е от особено естество, пък тук! ... младо момиче! ...
- Карай! - си казва той - тя и така няма да разбере - и повиква отново Люси:
- Най-отдолу - добавя - сложи: отляво; аз вече ще знам, за какво става дума.
Люси отговаря простичко:
- Сложих вече, тате; сама забелязах ...
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Превод от френски: Евгения Динкова
-------------------------------------------------------------------------
© Алфонс Але
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021