Роденият на 15 октомври 1969 г. в Нови пазар като Ивайло Василев Стоянов има интересна, впечатляваща и симптоматична съдба.
Като Ивайло Стоянов естествено никой нямаше да го помни, но като Мариус Куркински нещата са съвсем различни.А той приема този свой псевдоним, измислен от Стефан Вълдобрев още като вижда афиша в деня на първата си премиера…
Разбирал е младежът как трябва да се пласира, да бъде интересен на публиката, да играе, въздейства и забавлява.
Дванадесетгодишен посещава детското театрално студио на Драматичен театър,Варна, а след това и театър „Щурче“ на братя Райкови.
Наясно е, че на всяка цена трябва да пробие, да стане известен, да бъде обичан, да
разказва приказки на пораснали деца…
Осъзнава го с всяка фибра на тялото си и е разбираем неговият устрем.
С такава фигура и лицеизражение той не може да бъде друг освен актьор.
А особената му сексуална ориентация ще му бъде от полза само в артистичните среди на нашата мила родина.
Гледал съм документални кадри от 2005 г., когато посещава порутения салон на братята, където е учил първите уроци по актьорско майсторство, слушал съм с какъв пиетет говори за трепетните си срещи с голямото изкуство и за снежно - бялата сцена.
По-късно с подобен патос ще си спомни и за първото си качване на професионална сцена като студент, подкрепен в буквалния смисъл на думата от професора си Крикор Азарян и асистента му Тодор Колев, докато се дипломира в НАТФИЗ през 1993 г.като актьор.
Две години по-късно получава и диплома за кинорежисьор като ученик на Георги Дюлгеров.
Преживелиците му в казармата като танкист са тема за друга голяма комедия в стил „Мистър Питкин“ - 1956 – 1958 – 1962 на Джон Пади Карстеърс и Робърт Ашър с Нормън Уиздъм и за тях ще разкаже с много любов и горчива ирония при първото си гостуване в „Забраненото шоу на Рачков“ на 7 март 2021 г.
Куркински се дипломира в особено време – пълна творческа свобода и никаква държавна помощ. Той е талантлив, млад, свободен, амбициозен и никой не иска да се грижи за творческото му
развитие.
Не може да остане гладен и неизвестен, ще поеме нещата в своите ръце, ще бъде дързък, амбициозен и напорист.Ако и да се чувства“глупаво, некадърно и бездарно“, вкл. и заради страха от смъртта.
Няма избор, няма помощ, няма друга перспектива.Ще дарява обич и ще дава на публиката частица от себе си.
Сам и напред, докато неусетно стане първо цар на моноспектаклите, а след това логично и харесван и търсен шоумен.
Ще представя упорито и последователно своите моноспектакли.
Те ще разчитат основно на неговото присъствие, поведение, лицедействие, ще бъдат
максимално изчистени от всякакъв натруфен мизансцен, музиката ще е избирана по принцип от него,ще са олицетворение на голотата и бедността, в които битува театралното ни изкуство, но точно затова, а и защото са нещо ново и необичайно , ще намерят своята аудитория и фенове, ще се харесват и гледат, обсъждат и коментират.
Мариус ще стане звезда, а усилията му от тези тежки и неблагоприятни години още се помнят – „Дон Жуан“ 1993, „Песен на песните“ 1993, „Дамата с кученцето“ 1996, „Евангелие по Матея“ 1997, „Самият човек“ 1999,“Сънят“ 2001, „Сътресение“ 2006, „Български разкази“ 2010, „Сънят на смешния човек“ 2014, „Чудак“, 2014, „Юбилей“, 2015, „Черното пиле“, 2016.
Ще работи с велики текстове от световната и българската литература – Молиер, Чехов,
Платонов, Джулиан Барнс, Платонов, Хайтов, Каралийчев,Чудомир, Достоевски, Библията.
Ще натрупа опит, самочувствие, влияние, с него вече ще се съобразяват.
Ще стане незаобиколим фактор в нашата култура. След което ще разреди представянето на нови моноспектакли – юбилейният „Мариус 50“ през 2019, сбор от достиженията му в цели девет постановки, но ще издаде на ДВД знаковите си постижения - „Дамата с кученцето“ 1997,„Евангелие по Матея“ 1998, „Самият човек“ 2000, Сътресение“ 2008,“Чудак“ 2012, „Черното пиле“ 2019…
Следващият моноспектакъл , по Чудомир, „Нашенец“ ще се появи през 2023 г.
Защо да не помисли и за други аспекти на своето артистично развитие?
Ще пее и ще издаде три албума – „Любовна война“ 1996, „Ще бъдем щастливи“ 1997 и
„Двама“ 1999, ще напише текстовете за песните на всички от тях, докато музиката в първите два ще е на група „Тибетски сърца“ , а на последния - на Петър Дундаков.
Става и много популярен, особено с видеата на хитовете си „Ти – ри – рам“от 1996 г.в
тъмносиня лъскава риза и бледосиви изтъркани дънки , „Пътуване“ от 1997 г., в който е беквокал - целият в черно - на Ирина Флорин, „Стига бе!“ от 1999 г.в същата синя риза и крещящо червен панталон в компанията на изкусителни красавици, „Шу – шу“ от 1999 г.,обичана заради топлата иронична емоция, която излъчва и „Двама“ от 2000 г., впечатляваща и днес със смяната на цветовата гама , с визуалната си експресия и динамика като цяло.
Ще загърби певческата си кариера и след това внезапно ще избликне през 2012 като гостуваща звезда, правеща се на непълноценна мутра в хита на Лили Иванова „Ти не си за мен“, ще представи свое шоу с „Монолог на любовта“ през 2012 г. и ще възкръсне през 2020, подгрявайки рапъра Боро Първи в „Черни очила“…
Неусетно ще премине границата от цар на моноспектакъла и обичан шоумен към уважаван и търсен театрален режисьор и изтънчен интерпретатор на българската и световната класика.
Движи се в широк диапазон, наблягайки основно на комедията – от „Дванайста нощ“ на Шекспир, 1997 до „Двубой“ на Вазов, 2021 и „Мъжът на жена ми“ на Миро Гавран , 2023.
Живее в сградата на театъра десет години!
Поставя четири пиеси на Стефан Костов – „Големанов“ 2004, „Златната мина“ 2009,
„Държавните липи“ 2011 и „Женско царство“ 2013, толкова постановки има и по Шекспир –„Дванайста нощ“ 1997, „Зимна приказка“ 2003,“Укротяване на опърничавата“ 2008, „Хамлет“ 2012, като под режисурата на Явор Гърдев изгражда неподражаемо образа на Клавдий, за който получава „Икар“ за поддържаща мъжка роля пред 2013 г.
Той има още две награди „Икар“ за главна мъжка роля за моноспектаклите си „Сътресение“ и „Български разкази“ през 2007 и 2011 г. и два „Аскеер – а“ за главна мъжка роля за моноспектаклите „Самият човек“ и „Сънят“ през 1999 и 2002 г.
От българската драматургия прави и други великолепни спектакли - „Свекърва“ по
Страшимиров 2003, „Балкански синдром“ по Стратиев 2010,“Суматоха“ по Радичков 2012 и „Лодка в гората“ по Хайтов 2013…
През 2018 г ни отправи топло коледно тв приветствие, през 2020 г. година изненада с видеопоредица , записала важни стихотворения на Веселин Ханчев – „Излишният“, „Посвещение“, „Молитва“, „Синеокото момче“, в които за пореден път демонстрира афинитета си към високата ни литературна класика, запазена марка от неговите моноспектакли,а на 31 декември 2021 г. е отново в „Забраненото шоу на Рачков“ с прекрасно поднесен монолог по Николай Хайтов.
Да не забравяме, че е гостувал на Тодор Колев в неговото шоу „Как ще ги стигнем“… на 22 юли 1996 г.,на Росен Петров в „Нека говорят“ на 21 март 2010 и 5 октомври 2012 г., на Цветанка Ризова в „На четири очи“ на 26 ноември 2011 г., на Кеворкян във „Всяка неделя“ на 6 октомври 2013 г., при Мартин Карбовски в „Сурово“, излъчено на 11 октомври 2021 г.,в „COOLt“ на Петя Дикова на 7 април 2018 и 4 ноември 2023 г. в „Тази събота и неделя“,в „Шоуто на Николаос Цитиридас“ на 28 февруари 2020 г. , при Светослав Иванов в „120 минути“ на 6 юни 2021 г.и при Кристина Патрашкова в „Без филтър“ на 26 октомври 2023 г.
На 19 октомври 2022 г. БНТ излъчи за 53 – ия му рожден ден стилно направения портрет „До Мариус и назад“ на режисьора Димитър Радев.
Мариус Куркински има стабилно присъствие и като киноактьор, при това повече от три
десетилетия.
Разбира се, че не стана водеща звезда – това дори за него е немислимо в нашите условия, той не е Чаплин!
Но е необходим като цвят, типаж, интересен и неповторим поддържащ актьор, който е
способен с излъчването си, своето присъствие и характерния си тембър да спаси всяка
безнадеждна ситуация.
Незаменим е в амбициозни документални продукции като „Имам една идея“ 1997 на Илиян Симеонов , където е себе си или в симпатични новели за началото на музикалния живот у нас в 4 вариации на граф дьо Бурболон“ 2000 на Георги Дюлгеров,граф дьо Бурболон, прави запомнящи се характерни роли в качествени продукции като „Сирна неделя“ 1992 на Радослав Спасов, „Ла донна е мобиле“ 1993 на Нидал Алгафари, фотографът Леткис, „Граница“ 1994 на Илиан Симеонов, Малкият,“ Еуфорична трагедия“1995 на Горан Маркович, „Всичко от нула“ 1996 на Иван Павлов, „Приятелите на Емилия“ 1996 на Людмил Тодоров, Жорко, „14 целувки“ 1997 на Пламен Масларов,Генералът, „Краят на XX век“ 2000 на Андрей Слабаков, офицерът,“И
слезе Господ да ни види“ 2001 на Петър Попзлатев, Танаси,“Опашката на дявола“ 2001 на Иван Павлов,адвокат Шейтанов, поема ролята на Тихол Чушкаров в яркия тв мюзикъл по Вазов, дело на Стефан Цанев и Димитър Шарков, „Двубой“, 2002, в сериала на Вито Бонев и Иван Митов „Недадените“ от 2012 г. е Арон Бехар, в „Засукан свят“ от 2019 г. отново се нагърбва с водещата роля на Мильо под своя режисура, като не пропускаме и участието му в „Сцени от живота на една актриса“ 2020 на Иван Владимиров и „Там“ 2023 на Стефан Н.Щерев.
Мариус има пет авторски филма като постановчик. Те всичките са екранизации – при това назнаменити руски, световни и български автори – Гогол, Достоевски, Шекспир и Хайтов.
В първите два амбицията не може да прикрие липсата на опит и изградено концептуално мислене как трябва да се пресътвори света на „Дневникът на един луд“ или „Братя Карамазови“ и по – точно на Алексей Карамазов.
Мариус набляга на ярката черно – бяла в първия и цветна - във втория си опит – визия, търси остри ракурси, експанзивно артистично поведение пред камерата,стига дори дотам да разчита на сугестивното въздействие на притчата за злата жена в „Някой посети душата ми“, но като цяло и „Дневникът на един луд“ 1995 и „Някой посети душата ми“ 2015,съвместно със Стефан Ненков Щерев,си остават интересни, любопитни, но нерелевантни опити, да се интерпретира и осмисли по оригинален и въздействащ начин света на Гогол и Достоевски.
Куркински засне телевизионна версия на „Дванайста нощ“ през 1999 г., режисирайки уверено и вдъхновено звездите Камен Воденичаров, Георги Калоянчев, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова, Катерина Евро, Тодор Колев, Пламен Сираков, Иван Ласкин, както и самия себе си.
Получи се ярка, пищна, витална комедия, в която актьори и режисьор се и забавляваха , и ни караха да се замислим за вечните човешки копнежи, свързани с любовта и щастието. Направи и своя тв адаптация на вечната ни класика по Ст.Л.Костов „Големанов“ през 2006 г. като горчива сатира на властта с Христо Мутафчиев в главната роля.
Вземал си поука при снимането на „Някой посети душата ми“, Мариус спечели голямата субсидия и след като лансира разказа на Хайтов „Засукан свят“първо в ДВД – то си „Сътресение“, с голяма амбиция и хъс тръгва да прави своя филм, при това като пълноценен автор – постановчик и изпълнител на ролята на овчаря Мильо.
Създава силна, стилна и амбициозна творба, най – добрата в творчеството му и една от най-представителните версии по Хайтов ,родееща се с „Мъжки времена“ 1977 на Едуард Захариев или „Краят на песента“ 1970 на Милен Николов.
Навремето филмът дълбоко ме развълнува и аз написах адмиративно ревю за него, поместено в „Десант“ – „Сценарият на Хайтовия „Засукан свят“ отлежава 14 години“ от 18 ноември 2019 г.
Накъде ще продължи креативното развитие на Мариус Куркински само може да се гадае.
Сигурен съм, че навлиза в периода на своята житейска и творческа зрелост, че от него могат да се очакват значими проекти и стойностни изненади.
Затова - нека се въоръжим с търпение.
Мариус скоро ще каже следващата си дума.
Да я изчакаме с желание и внимание…
----------------------------------------------------------
© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024