Скъсих си сянката
да те очаквам в зрънцето
от нивата - надежда.
А сянката не спира да се удължава,
защото аз съм твоя сянка, докато накрая...
Не искам с хоризонта да се слея.
Събух се боса,
стъблата ми да чувстват твойте стъпки,
по-силно да болят.
И нямам мъх по листите,
да виждам в тъмното.
Изчистих и осилите.
Не се страхувам да те задържа.
Надежда - нивата прозира сянката
и зрънцето ще израсте.
Очаквам те.
Не искам с хоризонта да се слея.
---------------------------------------------------------
Стихотворението е отличено с поокрение в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература
----------------------------------------------------------
© Дарина Цветкова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025