Да, не трябва! Но как да постъпим, когато един човек, обикновено съпругът, нанася удари – физически психически?! Бягайте, момичета, бягайте и се спасявайте. Защото с друга жена можете да се преборите. Но с алкохол, хазарт и наркотици не можете. И поставяте под ударите не само себе си, но и децата си. Най-глупавият и разрушителен аргумент е – търпя заради децата. Съпругата на един вече починал хасковски поет (затова няма да спомена името му) една вечер ми разказа как цял живот е търпяла пиянството и похожденията на мъжа си заради дъщеря си. Поне така е мислила тя. Но се оказва, че е убила бъдещето на детето си. Защото порасналата вече дъщеря има стоматологична практика в София и издържа един мъж, точно като баща си. Повтаря трагедията на майчиния си живот, защото на подсъзнателно ниво тя смята, че такъв е моделът на семейството въобще. Това е трагедията на подобна жертвоготовност и търпение – убиваш живота на детето си. И, оказва се, убиваш себе си.

Защото след седмица, като се върнах от фестивала „Аполония“ видях некролога на тази жена. Починала беше внезапно, от сърдечен удар, само на 53 години. Но, всъщност, тя не беше просто починала. Тя се беше самоубила, умирайки бавно. Защото се е приспособявала и е търпяла един болен, зависим човек, един алкохолик и женкар. А Зигмунд Фройд е на мнение, че всяко приспособяване е една малка смърт. Да, всеки отказ от себе си убива една частица от нас.

Моя добра позната живя с алкохолик много години. Вярваше на клетвите му, че ще спре да пие. Как свърши всичко това?! Двете ѝ деца, връщайки се от лагер, я намерили мъртва и разложена. Вината на мъжа ѝ не беше доказана на сто процента. Но и да беше – какво от това. Той скоро сам си почина от цироза. Децата бяха отгледани от леля си – сестрата на майката. Та питам аз, кой мъж заслужава да си дадеш живота за него, да умреш за него? Това не е Яворов, това е един вмирисан, пропаднал алкохолик. И Лора освен влюбена жена, е била и пристрастена към кокаин… Така че, нейното поведение е, ако не оправдано, то поне обяснимо.

А как да обясним поведението на жени, които живеят със своя убиец? И не казвайте, че всичко е станало внезапно, предупредителни сигнали винаги има… Може би тук се намесва Стокхолмският синдром, когато жертвата се влюбва в надзирателя и палача си. Може би затова някои жени оттеглят жалбите си до прокуратурата за домашно насилие. Може би обичат мъжете си дори и такива. А децата? Насилието се самовъзпроизвежда. Насилникът баща има насилник син и омъжена за насилник дъщеря… Хитлер и Сталин са били жестоко бити от бащите си…

Когато една жена стане майка, трябва първо да мисли за децата си. Ще кажете, че това е азбучна истина. Да, ама не. Колко жени мислят за децата си, когато безропотно търпят насилие над себе си и тях?! Когато аз се спасявах от съпруга си насилник майка ми беше болна и беше напуснала работа, сестра ми беше студентка, аз бях в майчинство. Фактически работеше само татко. А съпругът ми беше подкупил когото трябва и аз трябваше да платя 700 лева съдебни разноски. При заплата 150 лева. И се стигна дотам, че нямахме пари за два купона на работническия стол на Тютюнев комбинат. Отивахме с майка ми с един купон. Единият ден аз ядях супата, а тя второто, на следващия ден – обратно. И пиша това не за да се оплача от събития с почти 40 годишна давност. Пиша това, за да кажа, че практически гладувахме, но аз не се отказах от развода. Синът ми спеше на две събрани кресла, защото при моите родители нямаше креватче. Беше малко над една годишен. Но в 12 часа нощем – часа, когато в ония времена затваряха кръчмите – той се събуждаше, сядаше в импровизираното си легло и стиснал юмручета плачеше. Защото по това време баща му си беше идвал пиян и беше почвал всичко да троши и да крещи. Лекарите се видяха в чудо как да успокоят детето. Нямаше успокоителни за толкова малки деца. И се замислих за тези, които дълго търпят скандали. Замислих се, ако моето момче, което беше почти бебе , беше толкова травмирано, какво остава за другите деца, които търпят заради майките си тормоз с години…

И не казвайте, че няма къде да отидете. Има квартири, има работа, вече има и кризисни центрове. Бягайте, без да се обръщате назад. Защото назад, зад вас е смъртта и деградацията. Защото и в най-бедната квартирка може да е гладно и хладно, но е спокойно. И няма опасност за здравето и живота – вашето и на децата ви. И защото закони против насилниците винаги е имало и в България. Моят бивш съпруг имаше ограничителна заповед да не ни приближава. И беше се уплашил. Защото насилниците обикновено са силни само пред жени и деца…

Аз съм възпитана консервативно и съм против развода. Но с моя развод аз спасявах живота си и живота на детето си. И ги спасих. И след развода животът започна отново. Завърших още едно висше образование издадох общо 10 книги, сама отгледах сина си.
Значи има живот и след развода. И понякога той е единственото спасение.

Защото у дома не трябва да боли.

---------------------------------------------------------

"У дома не бива да боли!" - 17 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград

----------------------------------------------------------

© Мина Карагьозова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024