Шестият роман на Йордан Нихризов е интересно и любопитно явление.

Той се появява шест години след най – амбициозния му замисъл „Светът на Съвършените“ и е своеобразно продължение на първата му трилогия „Минало незабравимо“, излязла през 2015 г.

„Аз, Арбуза“ е роман за безкрайния ни преход.

За разлика от първата му трилогия той не е така епичен и обхватен, а по –скоро камерен и компресиран, акцентирайки върху одисеята на главния герой Арбуза, в чиято съдба като в лакмус прозира настоящето ни от последните 35 години.

Арбуза – Ганчев е рожба на прехода , подобно на приятеля си Васко Илиев. Той тръгва от „Олимпийски надежди“, минава през „Магурата“, шлайфа се като мутренски водач, става управляващ шеф на холдинг, изпира си миналото, опитва да се занимава с модерни способи за лечение от зависимости, не забравяйки Народната лотария – хазарта, докато на финала намира своя закономерен житейски завършек с два куршума.

Ганчев мечтае да стане уважаван бизнесмен, готов е да помага, да бъде филантроп, той дори осиновява Юлия, детето на Мартина и се грижи за него като за своя родна дъщеря, опитва се да пази жена си Зара от нейните типични залитания и изхвърляния, да лансира протежето си Гери и тайно да обича държанката си Сия.

Той е типичен нашенски псевдоолигарх, стремящ се отчаяно да скъса веригата , която го държи за Генерала и Чернев, да има свой самостоятелен бизнес и да се съобразяват с него.

Арбуза е събирателен образ, той е по – своему забавен и дори привлекателен в неумелите си опити да си избели биографията и да избяга от дебнещите го опасности.
Той не осъзнава, че е рожба на друга епоха, че неговото време е отминало, че му предстои непрекъсната и сурова борба с „прогресивните сили“, завладели обществото ни с харвардски дипломи, които прокламират, че се борят с корупцията, а всъщност бързат да докопат своите парчета от баницата и да наложат нови властови и икономически зависимости.

Арбуза успешно се справя с клопките на държавата в лицето на данъчни и съдебни власти, но с представителите на прогреса търпи логично поражение.

Точно когато се смята за преобразен и чисто нов човек, той напуска земния свят, за да се запъти към другата си функция на отговорник на втория казан в Ада, където умело ще командва грешниците, сменяйки демократични и тоталитарни методи на въздействие…
Освен със своята актуалност и прозорливост „Аз, Арбуза“ печели читателски симпатии с това, че увлича като сюжет, образна система и послания, чете се леко и ненатрапчиво, ако и на моменти да звучи многословно и да се усеща уклонът на автора да борави умело с тарикатския жаргон.

„Аз, Арбуза“е документ на нашето време.Той допълва и доосмисля изграденото в „Минало незабравимо“ – между впрочем авторът си прави и самореклама, карайки Арбуза да чете единствената книга в живота си - „Минало незабравимо“ , без да пропусне да намекне, че е участвал в спасяването на плаж „Перла“ и е свидетелство за творческия порив на Нихризов, от когото и в бъдеще може да очакваме нови предизвикателства.

 

----------------------------------------------------------------------

© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024

   
© E-LIT.INFO