Завръщане
Шлифованият глас на стюардесата предупреди всички пътници в самолета да затегнат коланите. Предстоеше кацане. Милена изпълнидобросъвестно това указание и отново усети обичайното вълнение, което я обхвана преди да се приземи на българска територия. Колко години вече живееше далеч от родината, скоро прехвърли четиридесетте, но не претръпна и все преживяваше с вълнение този сладостен миг да стъпи отново на родна земя. Корените й я държаха здраво към това малко кътче от големия свят. Чрез тях продължаваше да получава съзидателните сокове на живота, да пречупва всичко видяно и преживяно през българската си душа, която нямаше как да се преобрази, да мисли и да чувства по друг някакъв начин, освен по начина, който е наследила и с който е закърмена.
Приземяването бе нормално, а обстановката в която се озова – до болка позната. По протежение на улицата, по която пътуваше с таксито към централна гара, за да продължи до родното гнездо с влак, все така се редяха сгради с неугледни фасади, туктам разнообразени с някоя нова помпозна постройка, която съвсем не се вписваше вобщия сив пейзаж. И въпреки това, и въпреки това... Всичко тук й бе толкова свидно и я караше да се чувства, като в прегръдките на бедна майка, която няма какво друго да ти даде, освен собствената си топлина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мина Кръстева, „Разпилени надежди”, ИК "Либра Скорп", 2015
------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------
© Мина Кръстева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016