Мартин Димитров
- Детайли
- Написана от Мартин Димитров
- Категория: Автори
Мартин Димитров е роден на 6 март 1993 г. в гр. Силистра. Студент е четвърти курс в УНСС, София. Изучава международна икономика и политика, международни отношения.
Активно участва в младежки семинари и дебати на национално и европейско равнище. Член е на Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО), организираща кръгли маси, официални лекции и срещи и други събития.
Лятото отмина...
- Детайли
- Написана от Мартин Димитров
- Категория: Импресии
Лятото отмина, а с него си отиде и тя. Както винаги, останаха само спомените, някъде там, на каменните стълби в парка, на хладния пясък рано сутрин, на счупената пейка под дървото и в песните, които слушахме. Времето остана топло и някак задушно. Потиснатото съзнание в хармония със сезона потъва между купестите облаци на самотата и имам чувството, че още усещам уханието на познат парфюм. Седнах на спирката и ми се стори, че всички, които вървяха, бяха някакси самотни. Погледите им бяха впити в празните дупки по асфалта, които всеки момент щяха да се превърнат в локви. Дори и да се срещнеха нечии очи за секунда, която ти се струва дълга, те намираха празнота. Затова и бързаха да погледнат пак надолу, защото се чувстваха предадени. Така виждах нещата, а може би бях празен аз. Може би всички бързаха, опитваха се да избягат от нещо или не искаха да закъснеят, или вървяха машинално, без да мислят. Още не започваше да вали, а в далечината проблясваха светкавици. От време на време подухваше хладен вятър, колкото да наруши задуха, да се впие през кожата и да напомни за едрите капки, които щяха да се изсипят скоро. За миг настръхваш и се чувстваш уплашен от това, което предстои, но после разбираш, че е нещо неизбежно и напълно нормално.
In memoriam. 1972 – 2016, Ивайло Иванов
- Детайли
- Написана от Пламен Пенев
- Категория: Литературна теория, история и критика
"Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.”
Далчев, „Съдба”, 1927.
Останаха ни толкова недоизречени неща, невъзможни в този беден, временен свят, в който ни срещна провидението. И сигурно винаги е така с извънвременните, извънредни приятелства, оставащи неизменно недовършени в орбитата си между животите и световете. Така е наредено и промислено!... Мащабните духове, прехождайки през живота, го разширяват, сгъстяват и душевно осмислят, а когато си тръгват, отварят големи прозорци между световете... Можеше ли да е иначе и пропуснем идващите мигове, да не отпиваме от тези чаши? Не знаем, не ни е дадено да видим и знаем! Поместени в дните ни, стоим (сякаш неизменни) и неусетно, постепенно се преместваме, изместват ни сферите на сънуваните дела, обстоятелства; – и тъй навярно състояващи се ние в себе си и в отредените бродещи/изброждани от нас пространства. И сякаш само допрели смисъла със стоплящите, непроменени, сгъстени мигове от светлина – на образи, души на места, с книги и приятелства – неусетно и властно, постепенно сме станали светлина, когато прехождаме повече в мислеща/спомняща си памет. Нишките на дните се изплитат, слънцето ги доизрича и пронизва с невидимия си смисъл, а ние сме още тук и си спомняме, дишайки, само си спомняме вече за надничането в най-живото младенческо минало, (което е истинския ни живот). И предполагаме с бледнеещи надежди за онова, което ще бъде, спуснало невидим, прозрачен мост във все по-ясното наше живеене, изяснило се вече в откровено инобитие, а преди, тогава, примамило ни хитроумно в себе си, било само чисто, бистро вдъхновение – като приятелство, писане, говорене, вяра – в храмове, небеса, корени!...
Маса за четирима
- Детайли
- Написана от Христина Панджаридис
- Категория: Фрагменти
Цял ден гледаше комедии. На стола.
Масата, приготвена за четирима, светеше като луна в тъмната стая. На единия стол лежеше котката. На втория имаше билет за отиване /“по желание напишете маршрута...“/. Изкуствената елха стоеше на третия. Украсена, разбира се. Празник е. Той плачеше.
