Спомен за диви ябълки

Минаваха през село балканджии.

Аз още помня кончетата дребни,
каруците с окъсани чергила
и грубите мъже със гърлест говор,
които във онез години гладни
разменяха пестил и диви ябълки
за малко царевица или жито.

А ябълките диви със какво
ухание примамваха ни само!
На камък расли бяха те - тръпчиви,
чийто сок скриптеше между зъбите,
но струваха ни се тогава те
по-сладки и от ябълките райски!

…Оскъдни радости на мойто детство
със дъх на късно лято, който още

на устните ми сладостно горчи.

 

Завръщане

Ще се завърна там, във моя свят,
където всичко е безкрайно просто.
И ще затвори своя кръговрат
животът ми - без драми и въпроси
какво получих и какво съм дал.
… Ще слушам как край мен жужат пчелите
и вишнев цвят ще озари очите ми
със светлина от нежност и печал.
Ще ме люлее мъдра тишина,
ветрец ще вейне, гълъб ще изгука
и ще изплаче във една сълза
сърцето всичко, сбирало дотука.

 

Баща ми пак сади дръвчета

Баща ми пак сади дръвчета. Няма
плода им да опита може би,
но чужда му е тази малка драма
и той над нея няма да скърби.

С ръкав избърсал своята умора,
отново мълчаливо свежда кръст.
Сади дръвчета той - да има корени,
да не пустее родната ни пръст,

небето да е пълно пак със птици,
да греят ябълки във утринта,
със бистър смях да тичат тук дечица…
За него другото е суета.

 

---------------------------------------------------------

Стихотворенията са отличени с първа награда в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература

----------------------------------------------------------

© Людмил Симеонов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025

   
© E-LIT.INFO