Черни връх във пух от облачна къделя
е загадъчен и вече съм поела
по баир със щеки две и дух юнашки.
"Ще го стигна! Името му не ме плаши!"

Близо съм. Да покоря връх е наслада.
На поляната ме чака изненада:
изорано, няма ни трева, ни билка,
буците чернеят, във сърце горчилка.

Трудно се върви и стъпвам все накриво.
Спъвам се, залитам, ставам предпазлива.
Гледам с жал към селото, гори и ниви,
хълмове, могили с форми причудливи.

От дърво наблизо дебне ме табела.
Изморена, силите ми на предела,
не зачитам днес аз нейната забрана.
Вест природата ми прати - влизам в храма.

С песен ме омайва птица непозната,
с вятъра танцува фея във позлата.
Билки и цветя свенливо се оглеждат.
Вдишвам със наслада аромат и свежест.

Тоз оазис малък с грозната табела,
как ще се спаси от алчната потеря?
Тя поляни рови и сече горите-
агнета замлъкват, чезнат и реките.

 

---------------------------------------------------------

Стихотворението е отличено с втора награда в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература

----------------------------------------------------------

© Тодорка Димитрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025

   
© E-LIT.INFO