Любовта е натрапчива идея, ако не я споделиш или не й се посветиш достатъчно дълго време. Любовта е другото наше Аз, което ненавиждаме, но цял живот търсим.

Много често не заради самата любов, а да се отделим от себе си, да се видим от страни и да потърсим истинското си Аз. Да познаем света от друга гледна точка. А някои са готови да гледат на света от тази различна гледна точка, с цената на самия свой живот. Аз съм един от тях: първо, защото ненавиждам скуката и второ, защото този свят не е за мен, не ме задоволява и не ме кефи. Не знам дали е за еснафите, мазохистите, самоубийците или свестните, но това няма никакво значение. Ние не си приличаме с него. Точка.

И колкото искате точки. Това е. Любовта е илюзия без край, която от време на време си начертава обекта, обича го или не, но го притежава в себе си, докато го изхвърли до следващия, който със сигурност е същият, малко по-грозен, по-тъп и по-малко обичан, но отново твой. По неведоми пътища мразен и боготворен от ред тъпанари като мен.

На никого не се сърдя. Всеки има право на любов.дори да е сетната, дори да не теобичат, ти обичай.защото любовта е въпрос на талант, а право на обич има всеки, дадено му от Бога.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Стелиян Марков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016