Чучулигите кацат между своите песни.
В аромати увити, нежни рози цъфтят.
В часовете се стапя тишината небесна.
А под звездното було
се изменя светът.
Овладял битието ни с тъмните тайни,
със вълнения мъртви и подводни скали,
сред жестоки вендети и след битки безкрайни,
над всемирната пропаст
животът виси.
Не научен на нищо, обосял и разнищен,
за градината Божа Адам още тъжи.
Със тревога за хляба, с угасено огнище,
разпилял като ябълки
страст и мечти.
Той не вижда змията и не му е тревожно,
нито „коня троянски“ край самите врати.
Но когато засвирят „Петата“ на Бетовен,
ще е сам, изоставен, сред потоп
от войни.
От небето ще падат звезди опашати.
Ще отлитат нагоре изтерзани души.
Ще проливат кръвта му два умиращи свята,
докато най-накрая,
той не ги победи…
---------------------------------------------------------
Стихотворението е отличено с втора награда в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература
----------------------------------------------------------
© Маргарита Мартинова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025