На попрището жизнено към края
озовах се във тесен тунел.
Но въпреки всичко, не зная -
какъв ще е тоз вододел,
когато водите се сливат
на нова, бърза река;
брегове когато преливат
от чиста светена вода...
Аз вярвам - водата е светъл
и истински жив паралел
за туй как е протекъл
животът, нестроен порой...
Тя твоите прешки отмива
и прави те весел и горд
водата свещена е жива -
и спасява нашия род.
----------------------------------------------------------------------
© Веселин Крайшников
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025