* * *
Застилам с усмивки
пътеката,
където Ти ще минеш,
ако решиш
да се върнеш при мене,
Господи!
* * *
Почиствам старателно
снега
от пътеката,
от чемшира,
от лозницата,
от оградата даже.
Нищо да не остане!
Обръщам се и влизам.
Внасям вътре само
сърцето си
ледено.
* * *
Aко тръгнеш нанякъде
не към безкрая
повикай ме
да повървим заедно
да ми разкажеш
и от дума на дума
да ти покажа пътя
към безкрая
* * *
Искам
да съм оная капка
последната
която ще препълни чашата
и ще потече изобилието
от любов
* * *
Като мина по пътя,
ти не обръщай глава
да видиш снагата ми
гъвкава,
да докоснеш косата ми
пухкава,
да усетиш очите ми
бляскави.
Продължи си по пътя.
Мисълта ми ще те настигне.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Диана Петкова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016