северна стая
- Детайли
- Написана от Станислава Станоева
- Категория: Лирика
да
той е дъждът
който идва винаги
Из „Записки. Начало. Литературно-исторически етюди”
- Детайли
- Написана от Пламен Пенев
- Категория: Литературна теория, история и критика
…………………………………………………………..
...Високата трева е винаги красива
вечен разказ мълви и не говори
Но кой разбира с всевечните вълни
в прекрасни гласове възвишени предели
невидим бродещ конник под сребърна луна
изпълнил цялата епоха своите земи
И никой там не ще ни надживее
между небето и пристигналото утро
в утринни и облачни поля безкрайни и щастливи
когато станем с най-високия живот
духове митарстващи в съня на всички други живи
Вечна е високата трева
Прочети още: Из „Записки. Начало. Литературно-исторически етюди”
Бащата на Паганини
- Детайли
- Написана от Елизабета Георгиев
- Категория: Разкази
Утре ще умра... Просто ще затворя очите си и ще умра... Може би съм мъртъв отдавна, а този факт никой не ми каза... Много странно е, когато се опитваш да изживееш и преживееш последните си дни. Не ги виждаш, а миналото ти се връща и връща, като кадри от стар филм.
Тъй рече Виктор на Разпети петък
- Детайли
- Написана от Маргарита Петкова
- Категория: Лирика
Все пак свали си маската накрая пред враговете си, от друг убити.
Плътта ти - в ада, а душата - в рая. И смях на плачуща върба в очите ти.
Плътта е гола, жарка и седефът й проблясва в отражения лукави.
Душата пърха в облачните дрейфове с мажорни ладове от три октави.
Прах при праха, кал при калта и етерът върху земята пагубно се срива.
Духът ти само се въздига жертвено, плътта остава в младата коприва.
Плътта е просто друго измерение, възможно е да бъде поругана.
Красива нощем и проклета денем (или обратно) - тленна ще остане.
И само на плътта й трябват маски, за да предпази в себе си душата.
Извиваш стон или въздъхваш рязко, венецът все е трънен, а не златен.
И не душата, а плътта разпята е изкупление за греховете.
Как всеки ден в ръцете на предател ехидно трийсет сребърника светят.
Как всеки ден и грехове, и грешки натрупваме в отчаяни излишества.
Човешкото е твърде нечовешко, със извинение към Фридрих Ницше.
Със извинение и към канона, душа и плът не винаги са свързани.
Плътта към отмъщение е склонна. Духът обръща другата си буза.
Олеся Николова
- Детайли
- Написана от Олеся Николова
- Категория: Автори
Тя се казва Олеся Николова. И е екзотична колкото и името си. Занимава се с толкова много и различни дейности, че ако приложи снимка към описанието за себе си, ще се виждят поне десет личности.
Завършва славянска филология – полонистика във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Търново я заразява с духа си и от там започват нейните превъплащения.
