Из "Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков"

Детайли

Написана от Сирма Данова

Категория: Литературна теория, история и критика

Публикувана на 04 Октомври 2016

Въведение

Сигурно няма изследовател на Пенчо Славейков, който да не е бил разсмиван от него. Традиционно поетическите свойства на Славейковите текстове са свързвани със скованост, тромавост, бавност и мъчителност. Ако обаче погледнем на цялостното творчество на автора като на един opus vitae, изненадваща се оказва лекотата на въображението. Опитът на сащисването и разсмиването при срещите с Пенчо-Славейковите текстове подрива дълго култивираната представа за недодялания поет. Между критическите и поетическите му произведения стои пропусклива граница, засрещаща чешита и стилиста, дръзновението и финеса. Дръзновеният език е пропит от своеобразна негативна теория на съзиданието, базирана на неудовлетворение от състоянието на държавата и културата. Този език е остър, далновиден, смел и забавен. При все титаничната сериозност, с която обикновено се гледа на фигурата на Пенчо Славейков, няма как да пренебрегнем автентичния изходен импулс на изследването – учудването пред силата да разведрява и лекотата на въображението в неговите текстове. Дали от извънредната прямота и свързаната с нея ангажираност към настоящето, осигуряващи на „невенчания крал на младите” (д-р К. Кръстев, „Млади и стори“) живот в обществото на живите и на мъртвите поети? Тази извънредна прямота се оказва съществена за литературната програма на Пенчо Славейков, който смело е въвлякъл себе си в радикалното „друго” на българската модерност. Така опитът да се измислят, запомнят и припознават форми в безвидното литературно поле не изглежда само литературен.

Прочети още: Из "Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков"