С помощта на хората и на другите стихии
добре се е потрудило времето върху нея.

Най-напред е отнело носа й,
после гениталиите,
пръстите на ръцете и на краката,
след години ръцете, една по една,
лявото бедро и дясното бедро,
раменете, главата и задните части,
а после е превръщало всичко
в отломки, чакъл и пясък.

Когато жив човек умира по същия начин,
изтича много кръв след всеки удар.
Мраморните статуи загиват в бяло
и невинаги съвсем.

От тази, за която ви говоря,
се е запазил торсът
и тя прилича на затаен от усилие дъх,
защото сега трябва
да привлече към себе си
целия чар,
цялата необходимост
от всички изгубени части.

И това й се удава,
това все още й се удава,
удава и озарява,
озарява и продължава –

Времето също заслужава похвала,
защото е спряло своята работа
и е отложило нещо за после.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод: (с) Иван Вълев

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------                      

© Вислава Шимборска
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016                                                                                       

   

 

Alternative Medicine

Безплатни онлайн консултации по хомеопатия, мануална терапия и алтернативна медицина.

   

Добре дошли!  

   

Последни мнения  

  • Няма мнения
   

Кой е тук?  

В момента има 16  гости и няма потребители и в сайта

   
© E-LIT.INFO