Не искам да ставам художник
- Детайли
- Написана от Георги Витанов Богат
- Категория: Разкази
По-добре от нищо – НЕЩО, отколкото от уж нещо си, пък НИЩО.
Сутрин ставам към десет часа и пия кафе. Мога да спя до колкото си искам, но обикновено ставам към десет часа, защото ми омръзва да се валям повече в кревата. Пия кафе и започвам да рисувам.Пускам транзисторчето някъде, където свирят хубаво, и рисувам.Аз съм художник. Впрочем не съм художник,но така казват всички,защото рисувам. За да бъдеш художник, трябва да си учил някъде за тази работа, а аз не съм учил никога,защото съм ненормално дете.Започнах да говоря когато бях на петнадесет години, а дотогава бях пълен гьон, само дето гледах наоколо и нищо друго. От слаботия не можех да си държа устата затворена и ченето ми беше увиснало надолу, та езикът ми бе изтекъл навън, като ми бе мъка да си го прибера. Когато дойде един тлъст лекар в селото, рече, че съм дете-кретенче и това никой не знаеше какво е. А когато мама ме заведе при дедо Благо Татулата – човек церител и билколечител, и го попита какво е това, той мъдро мисли и после рече, че „кретенче”, ако си е нашенска дума, то е, че живота на детето едвам крета. Но ако е латинска, понеже докторите много обичат да говорят по тоя език, то ще е някоя чуждоземна болест. Мама брейна да плаче и да проклина тая пуста чуждоземна болест, дето дошла от девет земи - в десета и не намерила друго,ами именно в нашето дете да се загнезди... То на сиромах човек ще се случи и свинята му много да яде, като че на инат, понеже е сиромах и нема с какво да я храни, ако ли не това, ще се случи пък да му умре. Те и болестите, коя от къде се откачи, все на сиромашко ще се лепне... Защо така, боже мили?! До кога, Господи!...
Посвещение
- Детайли
- Написана от Пламен Пенев
- Категория: Лирика
На моя брат
Задържан от стенание
ледоходът през картините
годините на паметта
се спуска с речното течение
напред по времето
назад
натам
преди сега
към вечно предстоящото
стаено
неродено
А там най-твоя чака знайна вечност
непроходена
зелени пасбищни поля
и нашта скитаща душа
сред родни хиляди кентаври
Василен Васевски
- Детайли
- Написана от Василен Васевски
- Категория: Автори
Василен Васевски е роден през 1969 г. в Сливен. Завършил е Художествената академия в София и е професионален художник с над двадесетгодишна кариера. Творбите му, ценени от зрители и изкуствоведи, са показвани многократно у нас и по света. Работил е като журналист в различни медии и до момента има издадени няколко книги с разкази, очерци и пътеписи: „До твоя праг – преди да остареят чувствата“, „Следата в мен останала“, „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците“(един от съставителите) и др.
Старият часовник
- Детайли
- Написана от Василен Васевски
- Категория: Разкази
Днес от сутринта съм тъжен. Не че се е случило нещо определено. И вчерашния ден беше като другите преди него, а сигурно и като тези, които ме очакват в бъдеще. Къщата е празна, след като стопаните отдавна я напуснаха, а ние останахме сами в очакване те да се завърнат. Посрещам и изпращам слънцето, гледам през прозореца към градината, в която до скоро цветята като малки деца крещяха радостно или към самотните стволове на крушата и дюлята, заключени безмълвно в себе си. До мен са масата, на която никой вече не сяда, кушетката, покрита със старо неразгъвано одеяло, изстиналата готварска печка и бюфета, подслонил чаши и чинии зад витрината си.
История
- Детайли
- Написана от Анжела Димчева
- Категория: Лирика
Разграбена България се моли
не пред икони, не пред велможи...
Не останаха вече жетвари,
на трона седят продажници.
Стопи се времето като очакване,
остана жива само шепа страх,
възходът всъщност е падение,
а гербът – просто украшение.
Снегът рисува по телата
на две самотни, ококорени ели,
наблизо скреж целува блатото
и в слалом гърчи вятърът... мъгли.
А в полет птицата увисва –
от лед крилата оковани са...
Раздават свободата задкулисно,
небето е платено за избраните.
Горещо, като тишина пред взрив –
без крясъци и без молитви,
в кули-думи или с поглед-апокриф,
сираците на Прехода се скитат...
От Швеция, до Чили и Китай
славянската ни кръв попива,
а тука мутренски хайлайф
чертае лъжеперспектива.
В градините витаят сенки на идеи,
а куклите танцуват в парламента,
Града на Мъдростта е всъщност гейша,
продава всичко, всичко е проценти.
Разграбена България се моли
ту за евро, ту за квоти, ту за долар.
Една човешка длан като просия...
След толкова царе, след толкова светии.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Анжела Димчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
