Мира Папо
- Детайли
- Написана от Мира Папо
- Категория: Автори
Мира Благоева Петкова-Папо e подена на 24.08.1971 г. в Пловдив. Завършила е ПУ "Св.Паисий Хилендарски" със специалност "НУП"и втора специалност "Дефектология, работа с деца със СОП".
Издала е осем книги: "Отец Константин и госпожа Любов", "Наркоман по лекарско предписание", "Индия - жребият на апостол Тома", "Разкази от града под тепетата", "Пловдивски потайности", "Петте спирки на сърцето", "Чудотворните икони на Св. Богородица от цял свят", "Отец Константин се бори с дявола".
Viva la musica!1
- Детайли
- Написана от Мира Папо
- Категория: Разкази
„Мирише на зима. Мирише на сняг. Студено ми е!“. Все това повтаряше, унесен в треската и се мяташе в леглото така, че едва го удържахме. „Каква зима?“ – питаше учудено медицинската сестра и ме поглеждаше, а аз вдигах рамене. „Болен е и не знае какво приказва“, отговарях на въпроса ? и поглеждах навън, през прозореца на болничната стая. А лятото беше в разгара си, славеите и дроздовете не се уморяваха да пеят и през нощта, и през деня, слънцето мяташе огнени топки отгоре, небето беше безумно синьо, а изумрудените корони на дърветата искряха и заслепяваха очите. Беше средата на юли, хората бяха на море или планина, болниците опустяваха, докторите лениво дремеха в кабинетите си, в очакване на края на смяната, сестрите се събираха да пият кафе с цигара на терасите и никой не умираше, просто защото лятото не е сезон за умиране. Виж, есента беше нещо друго, още с първите студени дни, грипът се появяваше незнайно откъде, хората започваха да подсмърчат, да кихат, вдигаха висока температура и болниците започваха да се пълнят с пациенти. Тогава се появяваха и по-тежките болести, които допреди това лятото криеше в топлите си прегръдки, раковото отделение се задъхваше от толкова много болни, в центъра за хемодиализа се редяха на опашка за апаратурата за пречистване на кръвта, в интензивните отделения слагаха легла за болните и в коридорите, защото стаите се препълваха.
Фиме Рановски
- Детайли
- Написана от Фиме Рановски
- Категория: Автори
Фиме Кирилов Рановски е роден в царство България, с. Ваксево, Кюстендилска околия през 1935 година. Името Фиме произлиза от Серафим, както Гошо - от Георги или Ваньо - от Иван. Семейството на баща му Кирил Г. Рановски през 1946 година заедно с трите им деца се преселва в село Върбица, на 13 километра от град Плевен. Прогимназиалното си образование завършва в селото. През 1953 година завършва УТР (Училище за трудови резерви) № 15 в град Плевен. След казармата работи в поделение на противовъздушните сили и завършва в град София вечерен техникум по слаботокова електротехника. По време на военната си служба е дописник на вестник “Родни криле”. След завършването на вечерния техникум е приет за студент (задочно) в Техноческия университет (тогава МЕИ "Ленин").
В парламента
- Детайли
- Написана от Фиме Рановски
- Категория: Хумор и сатира
Перачът
Да изпере пари – може,
но съвестта си – не може!
Последната програма на пералнята
- Детайли
- Написана от Маргарита Петкова
- Категория: Лирика
ежедневните работи ежедневните дейности
никакви велики дела никакви постижения
никакви победи и поражения
чиниите от снощи в мивката
пяна от феъри под струите на чешмата
нямам миялна машина аз нали затова съм
направих второ кафе искаш ли мляко разбира се
всичко ли сложи в пералнята пускам я
чакай забравил съм ризата трябва ми за довечера
акъла си ще забравиш някой ден забравил съм го
преди 613 дни в таксито с което те отвеждах вкъщи
как пък ги помниш тези неща лъжа че аз не ги помня
о как лъжа помня минутите и секундите даже броя ги
той ми обърква сметките той ми разбърква живота той ми пребърква душата побърква той ми пребърква душата побърква ме
особено когато казва ще ме побъркаш момиченце
ежедневно еженощно ежеживотно ми е
в центрофугата на съдбата която изцежда любов от всяка фибра
не мърдай от тук казва аз ще простра прането
не мърдам мъркам ти си последната програма
последната и единствена казва да не се разправяме
сиво и скучно ежедневие казвате прави сте сигурно
но на моя балкон се ветрее ризата му
като знаме за завоювана територия