Приятели
- Детайли
- Написана от Диана Петкова
- Категория: Разкази
Тежък ден беше. Уж зимата свършваше, дебелият сняг тъкмо се беше стопил, температурите се бяха вдигнали над нулата, а нещо тегнеше във въздуха и не ти даваше да дишаш.
По това време на деня Тапи обичаше да се измъква навън и да обикаля квартала. Хората си бяха по домовете за следобедна дрямка и кучетата спокойно си играеха на улицата, без никой да ги навиква или подритва. Но днес не му се излизаше. Нещо му тежеше, някакво предчувствие го накара да си остане вкъщи и даже да се свре в едно ъгълче на двора. Но не можеше и да лежи. През минута ставаше, обхождаше неспокойно къщата, оглеждаше се, като да види от къде точно иде опасността, и пак лягаше.
Пламен Антов
- Детайли
- Написана от Пламен Антов
- Категория: Автори
ПЛАМЕН АНТОВ (1964) е проф. д.ф.н. в Института за литература – БАН.
Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Из ""До Чикаго и назад" отвъд пътеписа"
- Детайли
- Написана от Пламен Антов
- Категория: Литературна теория, история и критика
БЪЛГАРСКИЯТ СВИДЕТЕЛ / ТНE BULGARIAN WITNESS
През 1893 г. Чикаго е домакин на едно мащабно събитие — The World Columbian Exposition, както гласи официалното му название, или просто Световното изложение в Чикаго, както е по-известно. Изложението е юбилейно. Както показва официалният наслов, то е посветено на епохалното пътешествие на Колумб (1492—1493).
Четири века по-късно един български пътешественик тръгва по пътя на първооткривателя.
Из "Ребро Евино"
- Детайли
- Написана от Иван Димитров
- Категория: Романи
Глава първа
Автостопът
Днес, в сегашното ни време, което няма да обрисувам нито научно, нито доктринерски, философски и знам ли още как, да пътуваш на автостоп си е риск, при това от най-високо-рисковите. Онези ми ти автостопаджийски забележителни изживявания си останаха по старите филмови ленти, по приключенските романи и по клиповете на музикалните звезди – и даже и на подзвездните изпълнители. Сега, както стопаджиите, така и автомобилджиите, практикуващи такъв превоз от добро сърце, не упражняват ролите си. Освен засилващото се „озверяване” между хората, лежащо в основата на този спад, за него допринася и притежанието на автомобили от кажи-речи всекиго. В отказването от стопаджилък не включвам магистралните труженички. При тях пътуванията са другоячева практика. Схванал съм ги тия неща, но изпаднах в цугцванг1 положение и… вдигнах палец. Автобусът от София за Варна, с който трябваше да се добера до Разград, взе че се потроши някъде близо до паметника на Миткалото2 и - ни напред, ни назад. Е, случва се, но бързах. Сигурно и другите пътници имаха неотложна нужда да се придвижат своевременно до своите си обекти, но аз… за себе си, естествено, се притеснявах. Докато пристигнеше друг автобус на превозвача, че да ни допревози, „волът щеше да се отели”, както се казва за такива забавяния. Изпаднали в ситуацията всеки сам да се спасява, върнах се бегом до близкия завой и с раничката на гърбината заразмахах палец като претърпял катастрофа неудачник. Известно време „поздравявах” профучаващите всякакви превозни средства и преди още да ми се откачи ръката от тази гимнастика, пред мен плавно спря искряща в бледосиньо „Тойота Ярис Версо”. Не точно марката, макар че в нашия град бръмчаха десетина такива и ми харесваха визуално, а регистрацията ме хем изненада, хем не – беше разградска. Изненадата ми цъфна, понеже нашите съжители не се отличаваха с особено помагачество при усукани моменти. Освен… освен, ако се окажете познати. В сравнително неголемия град хората доста често се срещат по какви ли не поводи, а пред кафеавтомата и цигарената будка... Шофьорката бях засичал да си купува цигари и да натиска копчето „дълго еспресо” на услужливия автомат. Но освен с едно кимване и бледа усмивка, колкото да покажа възпитано внимание, „запознанството” ни не беше по-високо достигнало. Е, сега нямаше как превозвачеството да премине като в обет за мълчание. Поздравих и авансово благодарих. И нескопо,сано с мутиращи нотки в гласа, се представих:
Сладки смокини от Картаген
- Детайли
- Написана от Акиле Кампаниле
- Категория: Преводна литература
Напълно разбирам Катон Цензора, който постоянно повтарял «Delenda Carthago!» (за студентите от новата класическа школа: «Картаген трябва да бъде разрушен!1")
Тази извъневропейска могъща сила, освен че представлявала заплаха за Рим, била действително отвратителна, нахална и нетърпима. Отравяла живота на близки и далечни държави, на приятели и на врагове. Настанила се като господар в Средиземно море; от Африка навлязла в Европа, с натоварени с оръжие танкове, каквито били непознатите в Рим слонове, прекосила Испания и Алпите и завзела Италия надлъж и нашир, редувайки горещи и студени войни, нападения и вероломни мирни договори само да си поеме дъх и да се приготви за нови набези, коварства и предателства. И ставала все по-нагла. Сенатът в Рим се двоумял дали да предприеме нова изтощителна война.
