Дневникът на Рони

„С Димитър ни смятат за идеалното семейство, без да предполагат, че всичко е само една красива показност. Той постоянно се стреми да създава впечатление за безупречност, нещо, което безпогрешно трябва да поддържам и аз. Всички го мислят за възпитан, мил и уравновесен, но не познават другото, зловещото му лице. Насаме е тотално различен, винаги е недоволен и контролиращ, непрекъснато ме инструктира какво да говоря и как да се държа. Назидателните му, монотонни думи постоянно дълбаят съзнанието ми: „Нищо не споделяй с хората – пълнят ти главата с глупости и те клюкарят!“, „Никой, освен мен, не те обича и не се интересува от теб.“, „Добрата жена си стои вкъщи и казва на мъжа си всичко!“. Често наставленията му прерастват в обвинения и нападки: „Нищо не правиш като хората! Друг не би те изтърпял“,  „Престани да преувеличаваш и да драматизираш!“, „Ти си виновна, пак ме караш да повишавам тон!“. Понякога истински ме плаши, когато гласът му става съскащ и зловещ: „Неблагодарница! Без мен си нищо!“, „Ти си луда! Ще те вкарам психиатрия и ще ти взема детето!“.

Чувствам се все по-затормозена, защото постоянно съм виновна за нещо и постоянно бъркам,каквото и да кажа или да направя. Изпадам във все по-голяма безизходица, защото той е съпругът ми пред Бог и пред хората, а това не може да се промени. Сякаш вече не зная коя съм и цялата ми същност е опустошена, а той продължава да бъде най-идеалният съпруг и баща пред хората…“

Рони потръпна от спомена за този травмиращ епизод от живота си. Толкова изгубена и безпомощна никога не се бе чувствала. Имаше усещането, че с всеки опит да се освободи от влиянието му, той я омотаваше все повече със заплахи и манипулации. Нишките на паяжината са невидими, но паякът методично омотава с тях плячката си, докато не я омаломощи съвсем и жертвата му не престане да се съпротивлява, за да изсмуче докрай жизнените ѝ сокове… Въпреки че постоянно и във всичко се съобразяваше с Димитър, нагонът му да държи всичко под контрол, стигаше до крайности. Разкъсвана между служебните и домакински задължения, изтощена от постоянно налагания психически тормоз, не ѝ оставаше време нито желание да се погрижи за себе си или дори да се погледне в огледалото. Може би работата ѝ я спасяваше от непрекъснатия му надзор, а откакто се роди Камелия, грижите по момиченцето ѝ се превърнаха в нейно убежище и най-любимото занимание, помагайки ѝ да се съхрани и оцелее. Разгърна на друга страница дневника си и продължи да чете:

„Не си представях по този начин семейния живот. След като заживяхме заедно, Димитър показа истинската си същност – егоцентрична, арогантна, манипулативна и с нагон непрекъснато да доминира. Нарцистичните му черти се проявяват като по учебник и не мога да проумея как толкова умело се е прикривал, че аз така наивно и глупаво да му се доверя. Понякога имам чувството, че живея в затвор и споделям спалнята си с надзирател...“

По-късно осъзна, че и тази негова същност, която се прояви по време на брака им, също е била маска. Като типичен нарцисист, въпреки външното си обаяние, той дълбоко в себе си, се е чувствал несигурен, с ниска самооценка и с парализиращ страх от отхвърляне и провал. Затова е прикривал слабостите си с фалшива самоувереност, с жажда за превъзходство и с неистово желание да доминира, да контролира и унижава.

От разстоянието на времето, Рони осъзна, че трябва да му прости, за да се освободи и да забрави онова, което ѝ бе причинил. Като типичен емпат, вместо озлобление, тя дори изпита жал към този дълбоко нещастен човек, който просто е искал да бъде ценен и обичан. За жалост се беше опитал да го постигне по абсолютно погрешен път и с недопустими средства, като в резултат самият той е ставал все по-нещастен, по-
самотен и по-озлобен…

---------------------------------------------------------

"У дома не бива да боли!" - 16 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград

----------------------------------------------------------

© Йорданка Делчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024