- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над детето! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - стенеше младата жена и се опитваше да сепредпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху й.

Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да имаше защо... Ако знаеше, че така ще се промени след сватбата...

Беше брат на нейна приятелка. Видя го веднъж пред гимназията, когаточакаше сестра  си. Висок, с кестенява коса, добре сложен. Когато се запознаха, белите й бузи пламнаха. Не посмя да го погледне в очите...

Поканиха я на кино. Урания се поколеба дали да приеме, но изкушението да го видиотново, беше толкова голямо, че не устоя. Той седна между двете. Някъде по

средатана филма,от който почти нищо не запомни,Ставрос протегна ръка и хвана нейната. Тя потръпна, поиска да я издърпа, но той така

здраво я беше заклещил, че не й оставаше нищо друго, освен да изчака края на прожекцията. По друг начин си представяше първата среща с момче... Но той беше вече мъж. С осем години беше по-голям - на двадесет и пет. "Ох, да не научат нашите, че ще си имам големи неприятности!" - помисли си Урания. Амурчето на любовта бешепуснало стрела в младото й сърце, жадно за обич. Всичко нататъкстанабързо, като в сън. На едно събиране в тяхната къща прекара с него цяла нощ.После още две-три срещи и забременя. Оставаше й последния клас в гимназията, но се наложи да направят сватба.После дойде Кириякос, синчето им, и до там приключи с образованието си. Ставрос работеше на надница в строителството. Вадеше добри пари. Справяха се. Една вечер, няколко дни след първия рожден ден на синчето им, Урания подхвана разговор със съпруга си:

- Ставре, какво ще кажеш да дадем Кирияко на детска градина, за да мога да завърша гимназията. Ще го водя и ще си го вземам. Няма да те ангажирам с нищо.

Както си ядеше, той скочи, вкопчи се за дрехата й, разтърси я грубо и я зашлеви.

- Глупачко, какво си въобразяваш?! Че ще те пусна да се развяваш по улиците ли?!Мястото на жената е в къщи! Като си искала да учиш, да не си се женила! Ама ти се услади, нали?! Сега няма мърдане! Да не си посмяла да отворишотново този въпрос!Край! - крещеше истерично. После блъсна външната врата и излезе.

Урания се беше свила в ъгъла на кухненския диван, впила поглед в пространството и не можеше да мръдне. Крайниците й сякаш се бяха сковали... Не очакваше такава реакция от мъжа си. Беше усетила избухливия му характер и се стараеше да не го предизвиква. Винаги отстъпваше, когато ставаше дума да се вземат решения за дома. Но сега?! Какво толкова каза, че я удари? Защо? Лошо ли беше, че поиска да си
вземе диплом за средно образование?! Не проумяваше...

Ставрос се върна късно през нощта. Влезе с трясък, съблече се и легна на спалнята. Вонеше на алкохол. Протегна ръка към нея.

- Спиш ли? Събудих ли те? - опита се да я прегърне.

- Недей, Ставро, моля те! Остави ме!

- Добре де, малко се ядосах! Но ми мина! Нали сме мъж и жена. Ела да те прегърна!

Той почти насила я придърпа, посегна към камизолката й. Тя се опита да се обърне, но не успя. Здравите му ръце се бяха вкопчили в плътта й. Болеше я. Облада я властно, с животинска страст, без ласки, без целувки. Тялото му потрепери в сластно удоволствие и се отпусна... След малко се чу мощното му хъркане...Урания стана тихичко, мина през стаята на детето, погали главицата му и отиде в кухнята. Наля си чаша вода и излезе на верандата. Звездното небе изглеждаше като разцъфнала градина. "Моето небе" - помисли си тя. Нали беше кръстена на него... Топли сълзи рухнаха по страните й... В тази нощ Урания беше заченала второто си дете. Често й
причерняваше пред очите. Страхуваше се да сподели с мъжа си. Но една вечер, като реши да стане, за да измие чиниите, изгуби съзнание. Събуди се върху дивана. Ставрос я гледаше:

- Какво ти има, бе жена? Уплаши ме.

- Нищо. И друг път ми се е случвало. Ще ми мине.

- Защо не си ми казала? Лекари ли няма? Държиш се като някаква селянка! – не закъсня да я обиди той. - Утре да оставиш детето при мама и да отидеш на лекар. Аз не мога да те придружа, че имам спешна работа. Разбрахме ли се?

Урания кимна с глава. После си помисли, че е подходящ момент да му каже за съмненията си, че е бременна. Не беше посмяла досега. Не знаеше как ще реагира.

- Ставро, този месец ми закъсня... Може би съм бременна...

- Какво?! - избухна той. - Да не си луда, ма жено! Още едното не сме отгледали, за друго мислиш! Крава такава! Щото не работиш, не знаеш как се изкарват парите! - скочи от стола, хвърли го към стената. Взе си набързо якето и излезе.

Урания се разплака. Тя сама ли си беше направила бебето? Колко пъти му казваше да слагат презерватив, а той отсичаше: "Способен съм да те пазя!"

Веднъж го попита дали да не помоли гинеколога си да й изпише противозачатъчни. И тогава се разкрещя...

"Тежък характер!" - си мислеше младата жена. "Ни се води, ни се кара!"

Нямаше с кого да сподели. Родителите й живееха в далечен район, а и той беше забранил да ходи в дома им. Когато се зажениха, те бяха категорично против брака им. Държаха дъщеря им да си завърши гимназията, а после да следва. На сватбата ги поканиха от "кумова срама". После се видяха още веднъж на кръщенето на Кириякос.

Оттогава не бяха се срещали. От време-навреме майка й се обаждаше, питаше как
са. Отговорът й винаги беше един и същ: "Добре сме, мамо, не се тревожи за нас."

Понякога я молеше да излезе с детето до центъра, да види внучето си. Тогава Урания, с насълзени очи, кротко й отказваше: "Мамо, нализнаеш отношението на Ставро към вас. Не искам да си създавам допълнителни главоболи. Хайде, пак ще се чуем... Поздрави татко" - приключваше набързо разговора. Беше й неприятно да измисля все нови и нови лъжи. Чувстваше боязън да сподели с майка си за Ставро. Нали не ги послуша. Сега да си тегли теглото. Сама... Самотата я смазваше. Никой не идваше в дома им, освен свекърът и свекървата, понякога и сестра му. С тях не можеше да разговаря за това, което мъчеше душата й. Надяваше той да улегне и успокои...

Научи се да готви любимите му ястия. Вечер, винаги го чакаше вечер с готова трапеза. Наливаше му чашка винце, сядаше до него за компания. Нямаше апетит. Напоследък, вместо да слага килограми, отслабна, сенки се появиха под очите й. Гинекологът й изписа изследвания за пълна кръвна картина. Даде й подходящи витамини и съвети за начина на хранене. Препоръча й повечко сън, спокойствие и движение на чиствъздух - все неща, които й липсваха.

Една петъчна вечер Ставрос се върна в добро настроение. Рядко му се случваше. Урания много му се зарадва. Чакаше да й каже причината и той не закъсня:

- Утре се събираме семейно в една таверна. Завършихме обекта и шефът реши да го отпразнуваме. Приключихме с цяла седмица по-рано. Собственикът е много доволен.

- Браво! Радвам се! И мен ли ще вземеш? - плахо попита тя.

- Не чу ли, бе, глупава жено - семейно ти казах! - нагруби я веднага.

- Извинявай, Ставре! Но нали все сам ходиш, помислих си...

- Недей да мислиш, а само изпълнявай! Приготви си нещо по-свястно!

- Добре Стравре, каквото кажеш... - смирено отвърна Урания и взе да събира чиниите от масата. Изми ги и си легнаха.

За първи път от много време Урания се беше наспала. Когато отвори очи,слънчевите лъчи бяха огрели стаята. Мъжът й го нямаше. Малкият още спеше. Набързо приготви закуската му, хапна и тя. После се върна в спалнята и отвори гардероба. Нямаше богат избор. Къде ли ходеше.. .Погледът й попадна на една блузка, която много си харесваше.

Майка й я беше подарила, когато навърши пълнолетие. Кремава, от чиста коприна, с дискретно деколте. Стоеше й много добре. Намери и подходяща пола, в кафяво, с цепка отзад. Хареса се. Само дето коремчето леко беше изпъкнало, но това й предаваше женственост. Добави кожено коланче и тоалетът беше готов. Косите, стърчаха във всички посоки. Реши да отиде на фризьор. Отдавна не беше го правила. Почувства как сили наливат тялото й. Обади се на свекървата си, която живееше през два блока и я помоли да погледа Кириако за час-два.

Жената се отзова. В късния следобед, когато Ставрос се върна, Урания беше приготвила и неговите дрехи върх спалнята. Облече се и му се показа в очакване да й каже нещо хубаво. Той хвърли бърз поглед и одобрително кимна с глава. Заведоха малкия до бабата, защото не знаеха кога ще се върнат. По пътя Ставрос бъбреше
непрекъснато за работата си. Само, преди да влязат в заведението, се обърна към нея:

- И без много-много приказки с останалите жени. Не искам утре да обсъждат семейството ми! Ясно ли е?!

- Да, Ставре! Та аз никого не познавам, какво да говоря...

- Абе, знам ви вас, жените! Току се запознаете и започвате да се оплаквате от мъжете си, та ги правите за смях! В заведението бяха направили една голяма трапеза за компанията им. Събраха се около двадесет човека. Само шефът им беше дошъл без съпругата си. Не била добре. След час-два настроението се беше повишило от винцето и узото, от хубавите мезета... Оркестърът ги поздрави няколко пъти. Пусна им зембетико. Мъжете се изреждаха да танцуват, останалите в кръг ги аплодираха. После засвириха блус. Урания тайничко се надяваше мъжът й да я покани. Но той, хванал чашката, говореше с колегата си до него и въобще не чуваше музиката. Не разбра кога до тях се приближи шефът на Ставро и го попита дали може да му отнеме дамата за този танц. В първия момент Ставро го изгледа неразбиращо, после кимна утвърдително. Господинът протегна ръка към Урания, помогна й да стане. Беше много внимателен. Приятно й беше, че й се отдаде възможност да танцува. Погледна Ставро. Очите му се бяха впили в нея, макар да продължаваше разговора си. Гледаше я с нескрита неприязън. Младата жена изтръпна. "Дано пак не му дойде нещо на ум!"...

Разотидоха се след полунощ. Още като се качиха в колата, Ставрос подхвана:

- Защо шефът дойде да те покани? Ти го предизвика, нали?!

- Какво говориш, Ставре?! Нали видя, че и аз бях учудена. Как да го предизвикам?

- Не мисли, че не забелязах, как го гледаше и си говореше с него!

- Човекът седеше отсреща ми. Попита ме за Кириако, отговорих му. Нищо повече.

- Добре, добре! Вкъщи ще продължим този разговор! - сопнато й отвърна той.

Влязоха в апартамента. Тя се запъти към спалнята, но мъжът й я дръпна грубо за ръката:

- Къде отиваш?! Нали ти казах, че първо ще поговорим! Налей ми вино!

Тя мълчаливо взе бутилка вино и чаша и му ги подаде.

- Налей и на себе си!

- ... Нали знаеш, че не бива да пия алкохол в това състояние, а и не ми харесва.

- Нищо няма да ти стане от една чашка! Ще ми правиш компания! 

Урания се притесни. Мъжът й си беше пийнал порядъчно, а винаги щом се докоснеше до алкохола, сякаш дяволите влизаха в главата му... Чашата в ръката й потрепери. "Господи, как мога да живея така, в постоянен страх от човека до себе си?" - помисли си тя. Без да говори, си наля чешмяна вода и седна.

- Какво е това? - скочи Ставрос. - Нали ти казах да си налееш вино. Там можеше да си чукваш с шефа, а с мен - не можеш, така ли, кучко?!

И докато Урания разбере какво става, вече я беше хванал за косите, смъкна я от стола и я заудря с двете си ръце... Нататък не помнеше нищо...

.. Когато дойде на себе си, видя, че е в болнична стая. Над нея се бешенадвесила
медицинска сестра, която изтича навън и се върна заедно с лекар.

- Как си, момичето ми?- чу като из дън земя мъжки глас. - Браво на теб! Силно момиче! - и я погали по главата. После даде някакви указания на сестрата и излезе. Урания понечи да вдигне ръка и едва тогава забеляза, че й е включена система.

- Детето ми... какво стана с детенцето ми, изгубих ли го? - глухо промълви тя

- Не, не, миличка, всичко е наред! Не се вълнувай! Бебчето си е на мястото. А и ти скоро ще се оправиш! Успокой се! - кротко й заговори сестрата.

- Нищо не помня, защо съм тук? Кой ме доведе?

- Шшт! Не говори. Доведе те мъжът ти. Каза, че си изгубила съзнание и си паднала.
Ударила си се в масата. Той скоро ще дойде.

- Сестро, моля те, сестричке, искам да се обадя на нашите! Те сигурно не знаят.

- Добре, Урания, да ти направя превръзката и ще се обадим.

Сестрата повдигна горната част на леглото, после разви бинта от главата й. Урания се чудеше защо толкова много я боли главата. Сигурно я беше ударила, като е изгубила съзнание...

После си спомни снощната вечер, кавгата, думите на Ставро и потръпна... Вече беше осъзнала ада, в който живя в последните две години. Не искаше да го вижда. Никога повече в живота си. Трябвашеспешно да говори с родителите си. Ще преглътне срама. Те щяха да я разберат, да я приемат отново в обятията си. Как живя без тях цели две
години...

Не беше минал и час, когато майка й дойде. Като видя състоянието й, залитна. Сестрата я подхвана и я сложи на стола, близо до Урания.

- Детето ми, дъщеричката ми, милата ми... - сподавяше тя сълзите си, шептейки. -
Какво ти стори този звяр... Нали си ми жива! Господи, благодаря ти! -прекръсти се
тя.

- Мамо, моля те, успокой се! Чуй ме! Нямаме много време. Всеки момент той може
да дойде и няма да успеем да се разберем! Татко къде е?

- Замина вчера за Янина. Брат ти си идва в отпуска. Искаше да го посрещне. Довечера ги чакам и щях да ви се обаждам да дойдете и вие. Вече четири години,откак отиде в тая далечна Америка. Бил на снимки в Италия, оттам ще вземе кораб. Затъжих се и за него. Един насам, друг - натам. Самички останахме с баща ти.

- Браво, много се радвам, че точно сега и той ще е тук. Мамо, реших да серазделя със Ставро - в гласа й прозвуча увереност. - Трябва да измислим план, защото съм сигурна, че няма да ме остави да си тръгна... Страхувам се от него...много... - Ами Кириакос? Него как ще вземем?

- Мамо, бременна съм. Най-напред да си дойда вкъщи, а после ще мислим как да приберем и него. Моля те, слушай ме внимателно!

Двете си зашушукаха, сякаш се страхуваха, че и стените имат уши... После майката стана и бързо излезе от стаята. След малко се появи и "главният герой" на събитието, с букет свежи хризантеми.

- Миличка, как си? Едва издържах на работата от бързане да дойда да те видя! Отбих се и при доктора да го попитам кога ще излезеш. Имам добра новина: в понеделник може да те изпишат! Обещавам да си взема една седмица отпуск и да заминем някъде само двамата. Искаш ли да те заведа на Керкира. О, много е красиво там! Ще ти подейства добре! Какво ще кажеш? Добра идея, нали?! - не спираше излиянията си и нито дума за случилото се снощи... Урания го погледна и затвори очи:

- Извинявай, много съм изморена... Ще поспя...

Като видя, че още не може да говори, той се повъртя в стаята, остави букета на нощното шкафче до леглото й и излезе. Урания остана насаме с мислите си. Още не беше решила дали да остави бебето или да направи аборт. Тези две чувства се блъскаха в гърдите й, после нахлуваха по вените й, стичаха се към сърцето и го караха да тупти задъхано. Ставрос не заслужаваше да стане отново баща. Но като майка, не можеше да си позволи да отнеме възможността на едно невинно
същество да види слънцето, луната, морето...

Щеше ли да се справи сама? Родителите й ще бъдат до нея. За тези две- три години Урания беше съзряла.... От онова наивно, влюбено момиче, което строеше пясъчни кули на брега на морето, не беше останало много, но дилемата беше трудна...
Майчиното чувство надделя...

В късното утро на следващия ден брат й дойде с полицай. Тя описа пред него всичко, до най-малката подробност. Спомена и за предишните случаи на насилие. Двамата сложиха подписи. От болницата й дадоха епикриза, която прикрепиха към жалбата. Това беше необходима процедура, преди да пристъпи към подаване на молбата за развод. Всичко трябваше да стане бързо и дискретно. Оказа се, че има спукване на тъпанчето на едното ухо. Лекарят не й го беше съобщил в началото, за да не я тревожи.

- Батко, ще те помоля в неделя вечер да дойдете с татко да ме вземете. Ставрос знае, че в понеделник ще ме изпишат. Дотогава трябва да изчезна оттук.

- Не се притеснявай! Вече сме обсъдили въпроса. Ще дойдем следобед и веднага ще заминем на село, всички. Пък нека посмее да се появи там. Няма да си спести боя, това говедо!

- Остави го, батко! Не заслужава и ти да пострадаш заради него! Съжалявам, че така те посрещнахме, но... какво да се прави... случи се...

Брат й седна на леглото й, прегърна я, както правеше, когато беше малка.

- Не се бой, миличка! Батко ще ти помогне! Предупредил съм и нашата адвокатка. Тя ще мине оттук след малко и ще се разберете за останалото. Сега само здравето си гледай, че носиш и втория ми племенник или племенница в това коремче! – усмихна се той и нежно я погали...

В следващите дни всичко се разви, както го бяха планирали. Селото беше на триста километра от Атина. Ставрос знаеше само името му. Никога не беше ходил там. Не че не можеше да го намери, ако му щукнеше нещо в главата... Почти цялата седмица мина спокойно, докато в събота вечер,неочаквано се обади сестрата на Ставро. Урания  държеше мобилния си телефон изключен, но тя звънна на баща й. Поиска спешно да говори с нея.

- Урания, не исках да те безпокоя, но трябва да ти съобщя нещо много
важно.

Ставрос те търси под дърво и камък. Цяла седмица е бесен. - Кириакос как
е? Това ми кажи. Съжалявам, но с брат ти вече приключих!
- Тъкмо затова ти звъня. Вчера имахме големи циркове! Родителите ми не
са на себе си. Взе детето и го заведе в детски дом. Ако до седмица
подпише декларация, че се отказва от него, ще остане за осиновяване.
Казал е, че детето няма майка. Полудял е! Трябва да отидеш да си го
вземеш от там. Мама получи инсулт. В болницата сме. Оттук ти се
обаждам. Моля те, не ме издавай! Разбере ли, че аз съм те предупредила,
ще ни изтрепе всички вкъщи! Домът е на улица... - издиктува й адреса. -
Записа ли го? Добре! Дано да го изпреварите!

- Благодаря ти, Тула! Никога няма да забравя жеста ти! - гласът на Урания потрепери.

Всички я гледаха и очакваха да им обясни защо толкова се разтревожи. Като чуха, майка й взе да кълне зет си, бащата и братът свиха юмруци.

- Ще го смачкам това животно! - гневно каза бащата. - После ще го излежа! Това не е родител, не е човек!

- Спокойно, татко, по друг начин ще се справим с него. Вие с мама ни чакайте тук, а ние ще отидем да си вземем малкия. Урания, стягай се. Вземи си личната карта и копията на всички документи, които изкарахме.

След час те вече бяха на път за Атина... Лесно намериха дома. Проблемът беше, че имаше само една дежурна сестра, която не можеше без разрешението на управителката да даде детето. Съгласи се да ги свърже с нея. Обясниха й случая.

Помолиха да отидат да я вземат от дома й. Процедурата беше кратка. Жената прегледа всички документи, убеди се, че Урания е майката и доведе момченцето. Предаде им и акта за раждане на детето, който бащата беше донесъл. Малкото момченце отдалече се затича към майка си, гушна се в нея и се разплака... Урания още не можеше да повярва, че отново държи синчето в прегръдките си. Подписа декларация, че тя поема
отговорността за детето и си тръгнаха...

- Сега имаме и друга работа - каза брат й. - Но това ще си остане между нас
до момента, в който решим да споделим с нашите, нали?

- Не разбирам за какво говориш, батко, но ти имам пълно доверие.

- Ще разбереш. Всичко с времето си. Хайде, качвайте се в колата!

Когато се върнаха в селото, притъмняваше. Родителите им, като видяха в ръцете на Урания внучето си, се разплакаха. Мъжете свалиха багажите.

- Хрисанте - обърна се бащата към сина, - откъде толкова багаж? Да не ходихте  доапартамента на онова животно?

Младежът се усмихна хитро:

- И там ходихме, и на друго място... Хайде да влезем вкъщи и ще ви обясня.

Майката беше приготвила любимите им пълнени калмари. Трапезата ги чакаше. Седнаха да вечерят, както в доброто старо време, само че - с още един малък член на семейството - Кириакос.

- Хайде, казвайте, че не издържам вече! Каква я свършихте днес? - попита бащата.

- Като взехме малкия, Урания се обади на Тула да й благодари и да я пита дали Ставрос не е у тях. Беше там. Помоли я да го задържи. Тя обеща да го направи. Ние се отбихме в техния апартамент, за да вземе някои необходими вещи и дрешки на Кирияко. Аз пазех отвън, а тя влезе и набързо събра най-нужното. Урания и Кириакос ще дойдат с мен в Америка. Трябва да ги измъкнем оттук. Останат ли, не се знае какво може да им стори онзи тип.

Майката се разплака:

- Хубаво сте решили, деца, но с нас какво ще стане? Сам-самички тук...

- Мамо, важното е, че успяхме да спасим Урания и детето. Вие сте още млади. Татко след годинаще вземе пенсия, все нещо ще измислим... Колкото до Ставро, ще го извикат в полицията да подпише декларация, че няма право да ви безпокои по никакъв повод. Ние си запазихме самолетни билети. Само ще се наложи да ни подкрепите финансово в началото, ако можете... А после ние двамата ще се справим. Нали, сестричке?!

Тя стана, отиде до брат си и го прегърна. Това беше мълчаливият й отговор.

- Не берете грижа, деца! Още като се родихте, започнах да ви внасям по малки суми. Пазех ги да ви ги дам, като се зажените. Но Урания ме беше ядосала с прибързания си избор и не й ги дадох тогава. Като че ли съм знаел... Хрисанте, ти имаш повечко, че си и по-голям. Общо са около двайсетина хиляди. Мисля, че сега му е времето да ги получите - каза бащата и излезе. Върна с две банкови книжки в ръце. Подаде им ги.

Децата му, изненадани се спогледаха и не знаеха как да благодарят на родителите си... Не очакваха подобен жест, който в този труден момент,
беше добре дошъл.

- Татко - първа наруши мълчанието Урания - татенце, много съм виновнапред вас... сгреших и ви накарах да страдате... Простете ми!

- Простили сме ти отдавна, момичето ми! Родителите са затова - дапрощават и подкрепят децата Той разтвори обятия и ги прегърна. Вече сечувстваше по-спокоен. Човешкият живот е пълен с трудности. Но, както е казал великият философ Ницше: "Това, кое то не ни убива,ни прави по-
силни!"...

След седмица отлетяха за Америка. Родителите им ги изпратиха на аерогарата. Беше им мъчно да се разделят с децата си и с внука. Но в гърдите им зрееше една нова надежда - надеждата за по- добър живот на любимите им същества...Пътуваха над океана. Урания гледаше през люка пухкавите облаци, между които тук-там се прокрадваше по някой немирен слънчев лъч и мечтаеше... Небето сякаш я галеше и й шепнеше: Пак се върна при мен, съименице! Чаках те... Добре си ми дошла! И никога
повече не ме забравяй... В обятията ми са твоите мечти... Където и да си, вглеждай се в мен и аз ще ти показвам пътя.

Хасково
---------------------------------------------------------

"У дома не бива да боли!" - 17 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград

----------------------------------------------------------

© Галя Карааргирова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024