Скрита във мрака, без глас и сълзи,
е болката в тъмни, заключени дни.
Очи що мълчат, а душата крещи,
зад студени и страшни врати.
Ръце, що треперят и искат покой,
но сянка тежи като вечен порой.
Сковано е тялото, но духът жадува
и свободата своя бленува.
Устни едни шептят пак в нощта:
"Заслужавам любов, а не самота.
Заслужавам сърце, от любов да искри,
не от болка и в тишина да крещи."
И силата бавно в мен ще изгрее,
като слънце над буря - то няма да тлее.
Ще намеря път и през мрак ще премина,
за да бъда свободна и непобедима.
11.11.2024 г.
---------------------------------------------------------
"У дома не бива да боли!" - 17 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград
----------------------------------------------------------
© Татяна Димова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024