Сирма гледаше уплашено, като зверче, неуспяло да избегне ритниците... Баща й от две години вече се напиваше и биеше майка й, понякога и нея-до посиняване, ако не се скриеше под леглото навреме де. Ако някоя от тях викнеше, хващаше и точилката. Дори в замаяната му от алкохола и цигарите глава се раждаше "умната" идея да бие по тялото където не се вижда... Майка й Верка бе слаба физически и не знаеше как да се справят с еженощните вероломства. Той псуваше, биеше, оскърбяваше, обвиняваше майка й, че заради нея е беден, болен и жалък.Пропадна след катастрофата, в която бе целия натрошен и почна да пие. Майка й отиваше на работа с много грим и слънчеви очила, прегръщаше я, и казваше:"Ще свърши тая лудост скоро!"
Верка нямаше на кого да се оплаче и поплаче. Живееха в сенчестите дебри на гнева, страха, тревогата и омерзението. Родителите й бяха против този брак, интуициятародителска е много точна, но тя не ги послуша. Не се виждаха често.
Търпеше, но дълбоко в душата си осъзнаваше, че няма повече сили за повече болка ни физическа, ни психическа, нито душевна. Безсилието да защити себе си и детето си бе толкова отчайващо и влудяващо, че тя или щеше да превърти, или да го убие мъжа си, или трябваше да измисли план.
Измисли го.
Той взимаше всичките й пари.Телефонът й бе като пейджър, от най- старите, само да я проверява идва ли веднага от работа с парите или да й поръча да му купи водка и цигари, нарочно не й даваше да има модерен телефон. Следеше разговорите и сметката й.
Но тя успя да скрие малко пари, взе и заем от колежката си и купи телефон втора употреба с прилично записваща камера. Пробва няколко места в кухнята, къде да го сложи, докато откри най- доброто и направи пробен запис. Щом чу, че той се връща, включи камерата. Той започна от вратата, като тоя път дори не му се пукаше да внимава къде удря, а направо с юмруци, шамари и с як ритник , освирепял, сипеше удари напълно превъртял. Сирма чу яснияот какво шум и връхлетя, отвори прозореца и почна да вика помощ с цяло гърло . Той я хвана за дългата коса и точно щеше да я блъсне в хладилника, когато Верка го поля с врялата вода, на която не й бе съдено да стане на супа. Той взе да вие икрещи. Верка грабна телефона, хвана ръката на щерка си и с предварително събрания багаж в един сак хукнаха към такси за да стигнат Кризисния център. Бе научила за него от своята колежка, която идваше с червени от плач очи и все с дълги ръкави блузи, дълги панталони и в жегите и един ден й разказа и показа защо. Добави, че има център отскоро в града, който помага на такива като нея. Не знаеше къде е, затова махна на едно такси и то ги заведе в
спасителния център.
Там я посрещна топло една млада служителка. Разказа й, през сълзи какво се случи. Плачеше неудържимо. Трупаната две години болка се изля и изхвърли всичката тиня на ужаса, скръбта, онеправданието, негодуванието, гнева и безсилието. Когато се преобличаха, защото бяха мокри от дъжда, студа, срама, унижението и огорчението служителката видя моравите й петна от синини по цялото тяло и прясната рана от ритник. Лицето й вече бе подпухнало, много червено и тънки струйки кръв се стичаха към брадичката й.
Служителката помоли да я снима. Извика дежурния помицай. Направиха протокол. Записаха показанията им.Тя даде записа на телефона си. Изкъпаха се, преоблякоха, дадоха им топъл чай, капки мента глог валериан, играчка на дъщерята, хапнаха. Милата жена и им каза, че са напълно в безопасност , че мъжът й няма да ги приближи повече. Много сте търпяла, й каза.
Мина доста време. Дъщерята порасна, изучи се. Срещна прекрасен мъж, бяха много щастливи. Възпитаваха трите си дъщери с много любов, със забава, хумор и нежност. Учеха ги да са милосърдни, любезни, уважителни, благодарни, с любов към хората, към себе си, с грижа една към друга, към по-слабите, към знанието, природата, свободата, спорта, здравословния живот.
Често ходеха всички в планината с колелета, забавляваха се, учеха, играеха, много рядко ползваха електронни устройства чак като пораснаха и главно за училище. Бяха прочели доста книги. Майка й срещна две години след злополучната нощ чудесен мъж. Всички заедно по празници и по уикенди се радваха, шегуваха, готвеха и наслаждаваха на своята заедност, празнуваха, пееха и танцуваха живота жизнерадостни и лъчезарни. Раните бяха заздравяли. Поне на пръв поглед. И само рядко в някоя нощ , ту Верка, ту Сирма имаха кошмари, бълнуваха, но на сутринта не помнеха нищо. Чуха за бащата, че си е удължил сам престоя в затвора.
Тя си спомни едни думи на баба си: "Бог да поругаем не бива, чедо, все някога се
застъпва за своите и им дарява изстраданата радост."
---------------------------------------------------------
"У дома не бива да боли!" - 17 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград
----------------------------------------------------------
© Дима Чонова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024