Познавам една такава жена, винаги усмихната, винаги с чанти в двете ръце, винаги поздравяваща познати, непознати, винаги се говорило за нея че винаги е щастлива и всичко има, но хората не можаха да видят истината, но аз я видях. Нейният мъж пиеше, не я уважаваше, държеше се с нея като с прислужница, неговите родители също не я обичаха.
Аз съм тази, която видя всичко, тя винаги беше в леглото свита, покрила се в одеялото, да скрие сълзите си, да скрие разочарованията си, тя се утешаваше с книгите до леглото които бяха до нея, книги които е прочела 50 пъти, но все още я утешаваха. Носната кърпичка прилежно стоеше до нея. Тя тайно плачеше, че отново прави всичко сама вкъщи.. Тя плачеше че, отново е обвинена в нещо което не е сторила. Тя плачеше, че отново не е разбрана, тя беше наранена отново от неговите родители, или братя или сестри. Тя плачеше, и се съмняваше в неговата вярност. Тя страдаше отново, когато той я нарече „луда“ само защото виждаше неговите грешки.
Тя не беше една, те не бяха две, те бяха много. Жени които никой не вижда, жени които изчезват безследно, жени за които градът отказва да говори, жени за които светът неговори. Това може да е, твоята майка, баба, леля, или твоята приятелка. Всички те са жени, жени които носят бремето на този свят. Но въпреки всичко те,
успяват да скрият болките и раните си, с грим с усмивка. У дома не бива да боли..
---------------------------------------------------------
"У дома не бива да боли!" - 16 истории срещу домашното насилие във връзка с Международната кампания за елиминиране на насилието над жени
Организатори: Фондация "Х и Д Перспективи", Кризисен център за пострадали от домашно насилие и трафик - Димитровград и Община Димитровград
----------------------------------------------------------
© Кристина - Мария Вълева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024