Човеко
винаги насрещен
къде отиваш с краткото си тяло
и решетъчната си жилетка
накъде растеш
Къде надуваш слънчевите си
балони и
сапунените ти сълзи защо са
пукнати
Смешен малък ти вълшебнико
с наметало от тъга и
ребуси
И пръст
Защо си толкова старателен
в намятането на земята с
дни и нощи
в зографството на притчи между
хоризонтите
в цилиндъра ти докога ще дремят
недовършените зайци
А ти -
начинаещият в курс по апликации -
все така ще продължаваш
да изрязваш
картонената си
кардиограма...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Елена Янева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016