... една сакрална вечер си отиде – сякаш
вълшебна лекота след лудория,
а очите още търсят сумрака на запалената свещ
и в свята тишина се храним с казаните думи...
щастлив съм, мамо ... у дома
Думите -
Казани
И премълчани
От кресчендо до шепот
Изригват
И затихват
Наказват и прощават
Галят
Думи от сърцето
Изречени в последен час
Думи за обич
И за пътека
Която води до любов
Думите... начало и край
* * *
още си
сакрална чаша вино
в един залез
на угаснал оранж
в косите
далечен месец на брано грозде...
стипчаво чувство за още
и още
свенлива обич
на гротеска – жал
по копнеж
утаил се в тъга... и
разпилян разговор
за вино
...върни ме там
болезнено е
очите да отвориш
от звън на камбана –
пак чувам оня
божи звук...
достолепен храм -
капе светлина от сводест
прозорец
към обрамчено Христово разпятие –
а там горе
някой открехва небето
и слуша
...къде ми е светулката ...
и я търси...за мен
заведи ме там
Акцент
запълвам тишината с безполезно
бъбрене...
първично захапване ме плъзва
по керемиден покрив – там
няма сигурност
за топла прегръдка...
акцентът е в детайлите
не падай
плъзни се по олука
един глас
наднича от маслена картина и
гръмотевично бълбука –
изживей стра-хо-ве-те
аз чакам
като дете под перваза
там на краката си ще падне котето
а аз не знам в кой цвят
да те търся...
Когато залезът звъни оранжево
Когато
плъзне есен, в края на двора,
толкова пищна
при джанката, черешата, лозницата...
ореха го отминава, че сянката му
демони скрива.
Когато
няма звуци и
вокалите заседнат в лозята
в тъга
по златните листа на гроздето...
погалвам всичко, което есента
ожълтява... и
ме грабват вибрации
на един лиричен залез –
вади душата
всяка изречена дума като на изповед –
“ а толкова пределно сам е всеки “ *
когато
есента е с акцент в оранжево...
--------------------------------------
* от стих на Илко Димитров
Ескизи
Пада лист
с въртеливо движение,
от клона отронен
със стон
като детски шепот,
а
тишината в джоб събрана,
ехидно възбудителна
е
като пиянство...
приляга ли чаша вино,
сомелиер,
в случена есен –
сякаш огън в оттенъци,
мълчаливо затаена в багри,
разгорени и затихващи...
Подранила –
с бавни дъждове,
разкалян пейзаж и
смущаващо спокойствие...
Утре –
искам да погледна
Есента
с днешните си очи – с възторг
и любопитство,
като ново блюдо
...и да бъде тихо –
думите развалят толкова неща...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дима Политова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016