Незрим сонет

Слепецът. Бяла нота в петолинието.
Миньорно исо. Песен без акорди.
В пейзажа на словесната картина
с цигарен дим рисува сервитьорките.

На масата му с недопито вино
седи околната аудитория
и той – под визуална карантина –
попива светлината на мажора й.

Защото знае – там – в гълчавината,
където вдига тостове денят,
ще звънне глас – невинно междуметие!

Ще дойде тя – букет от аромати,
а той ще й покаже слънчев път
към истинските багри на сърцето.

---------------------------------------------------------------------------------------------

От бъдещата книга "Хумус"

----------------------------------------------------------------------------------------------