Кафе

Има ме, няма ме

Има ме,
но не съм тук.
Нещо заглушава
моя звук.

Има ме,
но не изцяло.
Не присъствам духом,
само тялом.

Има ме,
но аз съм никого без теб.
Липсва ми огъня,
а и късчето лед.

Има ме
или поне ми се иска,
но скоро ще изчезна-
времето ме притиска.

Има ме.
Но за още минута или две.
Да си тръгна може би
ще е по-добре.

Има те.
А аз си отидох.
Бях устойчива сграда,
но накрая се сринах.

Има те,
а и тя е със тебе.
Май аз бях тази,
която загуби своето време.

Има я.
И така ставам ненужна.
Бях ти най-близка,
а сега съм ти чужда.

Кафе

Аз съм мека бучка захар,
а ти си топлото кафе
и аз във тебе се разтапям
щом за миг докоснеш ме.

Аз съм чаша със вода,
а ти си цял едничък океан.
Потъвам в теб така
за миг, без следа.

Ти си всичко, което значи нещо.
Tи си цялото синьо небе.
Ти си слънцето и ти си луната,
дай ми звездица поне.

Ти си детски смях и радост,
ти си искрена любов.
Ти си всичката ми сладост
въпреки горчивия живот.

Аз съм мъничка искрица,
която се диви на горския пожар.
Аз съм част от теб,
но и без мене ти си цял.

Ти си всичко, което ми дава смисъл.
Ти си книга, която сам си написал.
Ти си думите, които поглъщам с очи.
Накратко всичко... всичко си ти.

---------------------------------------------------------------------------------------