Живите небеса
- Детайли
- Написана от Павлина Петкова
- Категория: Лирика
* * *
Приютили в сърцата си родилната болка на земята,
с поглед избистрен, вглъбен в душата си,
към кръгозора отправили взор.
От лозницата искрящото слънце ни кима
циганско лято хвърля жълта сянка
над скатове, реки и долини.
Под стрехите влюбени двойки накацали,
а сърцата ни пияни от рубинена шира.
Във вените кръвта лудее.
Лицата запламтели, на Амур от целувка озарени.
Узряваме помъдрели като есенен плод.
От жар изгаряме, докоснали житейската клада,
узнали най-истинската същина.
Годините, неусетно изминали,
преливали от мраз и топлина
и ми се струва, че всичко е било
една измислена шега.
Вървели през бури, снегове и мъгли,
изкачвали върхове и падали в сипеи,
достигнали точката на слънцестоене
в равноденствие и духовен мир
откриваме, че сме слънчеви лъчи,
снежинки леки, миражни спомени,
корен, от който ще се роди новият ден.
Във оцеляване
- Детайли
- Написана от Dacho Gospodinov
- Категория: Публикации
Във оцеляване уви… не сме намирали утеха…
И във подхвърлени трохи, или във подарена дреха.
Не мога да простя, Господи
- Детайли
- Написана от Ружа Велчева
- Категория: Разкази
Христина притвори внимателно портата и по стар навик огледа улицата. Беше тиха и пуста. Сигурно всички вече бяха в читалището за срещата с поредния кандидат-депутат. Тези срещи бяха сред малкото представления, с които съселяните й разнообразяваха монотонния си сиромашки живот. Смееха се, гневяха се, понякога дюдюкаха, а после гласуваха все от страх и уж по съвест, защото знаеха, че техният вътрешен глас все така ще е глас в пустиня.
Лилия Христова
- Детайли
- Написана от Лилия Христова
- Категория: Автори
Лилия Христова е родена в Несебър.
Издала е стихосбирките: "Ориса ме Алиса" и "Градина под прозореца".
Живее в Бургас.
Публикации в сайта:
------------------------------------------------------------------------------------------
© Лилия Христова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017
Театър
- Детайли
- Написана от Лилия Христова
- Категория: Лирика
История
Отдавна е история порутената къща.
Прозорецът тъмнее, озъбен като стон.
Отдавна дори сенки в нея не се връщат.
Проказата на времето, намерила подслон,
поглъща я тържествено със страст на канибал.
Простенва като вещица съсухрена вратата.
Под покрива-покров, живота надживял,
мълчание говори с гласа на тишината.
И приютила вятъра в непомнещите стаи,
плете му ризи огнени от дворната коприва.
В бръшлянените вени, пристегнали плътта й,
кипи кръвта на лятото, а нейната изстива ...
