1. * * *
Все към успех са ни дирите,
розово мамят ни с лирите,
ъглите – тъпите, острите,
хрисимо облим със постите,
изборът – в рая ли, в пъклите –
заобикаля тъй ъглите,
както и дупките в друмите.
Армагедонът на думите
чука ни властно на портите –
ангел бял дава паспортите…
27.11. 2011 г.
2 . * * *
Докосна ме и камъкът у мен припламна.
Росата утринна се изпари за миг.
Умът – изгубено дете в омара полигамна,
гърмоли непознати думички безсрамно,
забравил как как до днес бе моят висш чистник.
Оазисът на непорочността ли секна?
Въпросите – дали все още съм Иван,
емайлът ми от пламъци ли е омекнал,
магъосница ли си от сърцеломна секта –
ела да им отвърнем само с наш роман.
01.12.2011 г.
3 . * * *
Соколицата се целува със сокола.
Крилете им потрепват в сътворителен екстаз.
Унесен, с поглед към гнездото им – на школа
по обич се оказвам. Изведнъж наболи,
зазубрям правилата, носещи такава власт…
Алеят необикновено висините.
Денуването свърши. А научих ли, не знам:
атлетът в мен готов за скок е над вратите
чаровницата да целува без насита –
изконното ми „Аз” я вика в моя сърцехрам.
04.12.20011 г.
4 . * * *
Слисан осъзнах – тя цялата
ъпгрейдовала се е по мен –
главатар ми е на тялото,
лесно палва ме в леталото,
епосът ми мъжки – вмагарен.
Дяволе! Дали с разбиране
вихърът привнесен укротя?
Алчните подплънки – сирене,
челюстите ми навирени:
имам сто куража на света.
05.12.2011 г.
5 . * * *
„Няма!” – страшна дума за любов и свобода.
(Ясна е за някои неща по-маловажни.)
Минало е времето на хората в стада?
Агнешкото се използва само за блюда?
Хъшове! Любов и свобода – и днес продажни.
Викам до припадък: ти без тях не си ли скот?
Риба ли си, че да се вмирисваш от главата?
„Еврика!” – тъй искам да изригне всеки род.
Моля се да стане. Бързам. В този наш живот.
Ето – няма „няма” с любовта и свободата.
09.12.2011 г.
6. * * *
Делнично, празнично и помежду им
акции дава животът, а плюем
пушеци трудови, мозъчни други…
Обич – какво ще си без теменуги.
Гърлото ни ненаситно ни лашка
луднично към смъртоносна въртяжка –
евтино с лесно да търсим в живота:
дяволски тъй си зачерняме вота,
„ниското” всекиго да досъсипва.
…Авторът(свише) идва със скиптър.
11.12.2011 г.
7. * * *
Нощем избухваш внезапно различна –
ахват нечуто , кървят ни мислите,
йо-хо-хо! – люшкат се те сеизмично,
денем подреждаш ги по поетичност.
Опваш тъй нервите на непукистите –
бройковскаата им система закретва:
розмарин в златен обков неразблазва те,
опако виждаш ти в техните клетви –
тялом без духом и калпави фетви…
Обич и разум лекуват ни язвите.
14.12.2011 г.
8. * * *
Вярвам. По много. Но пълен с неверия
толкова, че преуспяваш да ме подлудиш.
Армия стихове хвърлям на серии,
ябълков цвят вместо куп артилерии –
биха ли те посмирили? Пека се на шиш.
Есенно-зимната, пролетно-лятната
звъннала обич ми вливаш – какъв еликсир!
Данък „неверие” плащам си. Златното
наше – изстрадана вяра. Обратното –
армии, стихове, ябълков цвят… В манастир.
16.12.2011 г.
9. * * *
Кобилешко мляко дали съм пропил?
Аспержи и броколи бил ли съм ял?
Кибуц автентичен – не ми ли е тил?
Щурмуваш ме с обли въпроси за стил.
Ел Ниньо, обаче, не ме е отвял.
Черешка червена в листака зелен
едва ще се вижда без яркия цвят.
Затуй те разбирам да искаш от мен
нашивките – с блясъци, ранг овкусен:
елитен мъж? Става. Но не… плагиат.
18.12.2011 г.
10. * * *
Бръкни ми в раната, куршума извади.
Архангела моли го малко да почака –
връхлитат хиляди несгоди и беди:
не бива къс олово да ме победи –
оброк съм дал(макар с микрон) да паля мрака.
Затрогващите думи за любов кажи,
леталото ми излекувай – да приключа
отдавна обещаното да съм „хаджи”,
та вдън да се зазидат мъки и лъжи –
отида ли си… Ах, след мен да няма „кучета”.
20.12.2011 г.
Десетте вертикали от акростиховете съставят стихотворението:
1. Връх изкача,
2. друг зове ме.
3. С куп задачи
4. съгледвачи
5. нямах време
6. да погледна
7. най-доброто –
8. в тая бездна
9. как ще чезне
10. бавно злото.
------------------------------------------------------------------------------------------
© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017