Във оцеляване уви… не сме намирали утеха…
И във подхвърлени трохи, или във подарена дреха.

Те лепнат като черен грим. Те ни белязват като стигма
Лишават ни да победим наложената парадигма.

Да търсим своето небе, да търсим свои хоризонти…
Където можем да умрем... Ала умираме свободни.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Пламен Панчев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017