История

Отдавна е история порутената къща.
Прозорецът тъмнее, озъбен като стон.
Отдавна дори сенки в нея не се връщат.
Проказата на времето, намерила подслон,
поглъща я тържествено със страст на канибал.
Простенва като вещица съсухрена вратата.
Под покрива-покров, живота надживял,
мълчание говори с гласа на тишината.
И приютила вятъра в непомнещите стаи,
плете му ризи огнени от дворната коприва.
В бръшлянените вени, пристегнали плътта й,
кипи кръвта на лятото, а нейната изстива ...

Театър

Като гарван съм бяла,
като шипка съм ласкава.
Две и двеста видяла
в прозаична окраска.
Пренаписах сценария,
позакърпих си ролята,
но пиесата - стара
и все същи декорите.
Станах лоша актриса,
а критиците - вятърни.
Взе от мен да ми писва
и ще сменям театъра.
Ще поровя из раклата
за костюма с крилата
за да спретна спектакъла
"Потърсете жената".

------------------------------------------------------------------------------------------

© Лилия Христова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017